Валентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.

Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.

И започна да събира боклук, като го сортираше.

Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.

Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.

Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и  парковете.

След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.

– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.

А ето как бе започнало цялото начинание.

Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.

След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.

От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.

– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.

Той винаги казваше на своите клиенти:

– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.

Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:

– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…

Мартин погледна залата и се усмихна. Призванието му не бе да стане проповедник или музикант. Всичко, което до сега бе преживял в живота си, го бе подготвяло за този момент, да споделя наученото с хората.

– Ако искате да имате истински успех, вашето желание трябва да бъде по-силно от това, да печелите пари. Вършейки нужното вие ще имате необходимите средства за всичко.

Мартин се върна назад, когато беше отчаян, неудовлетворен, ….

Беше преминал през какво ли не, но сега знаеше целта в живота си: „Да променя сърцата, умовете и действията на хората в положителна насока, като общувам с тях“.

Бог му бе дал толкова много възможноси, чрез които да стигне до хората: думи, музика, писма, ….И той беше готов да използва всички тези средства, за да влияе положително.

– За да промениш фирмата, – звучеше гласът му в залата, – в която работиш, дома, в който живееш, мястото, където общуваш с приятелите си, ……е необходимо да промениш хората, но тази промяната трябва да започне от теб. Когато всеки застане на мястото си и даде всичко от себе си, положителните промени настъпват.

Хората го слушаха внимателно и съсредоточено.

– Не си мислете, че в живота си трябва да търсите вълнуващи неща. Разберете веднъж и завинаги, начина, по който живеем прави живота ни вълнуващ. Ентусиазмът и целта са добри приятели. Всяка клетка от тялото ви ще кипи, ако живеете и работите с ентусиазъм и имате цел.

Където и да отидеше, хората разказваха на Мартин за живота си. Те бяха от различни сфери на живота:счетоводители, художници, лекари, учители, архитекти, спортисти, домакини, ….И всеки от тях бе използвал дарбите си, за да помага на другите.

– Една жена ми разказа, – започна любимата си част от изказването си Мартин, – че си поставила за цел да спечели достатъно пари, за да открие благотворителна организация и станала най-добрата във фирмата, където работела.Предприемач се захванал със собствен бизнес не само, за да печели пари, но и да помага на хората. Един зъболекар сподели, че си поставил за цел, хората да излизат усмихнати и радостни от кабинета му. Мой приятел, който е футболист, бе решил да прослави Бог на игрището….

Хората жадно слушаха свидетелствата. Мислите им се проясняваха.

– Всички ние имаме таланти и дарби, – говореше Мартин. – Всеки от нас е роден с определена цел, не заради самия него, а за да допринесем нещо за другите. Има време за всичко. За подготовка, сеитба, време на растеж и прибиране на реколтата. Последният етап е време на изобилието. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

За да направят футболните игрища на райета, не е необходимо да сеят треви от различни сортове.

Лентите се появяват, защото тревата се подстригва в различни направления от косачките, които не само я срязват, но и я накланят.

Ако тревата е наклонена към зрителите, този участък изглежда по-светъл за сметка на по-високата площ на отражение от целите стъбла и обратно.

Тези ленти не са само за красота, те помагат на съдиите да определят кога има засада.

Тази новина не е за хора със слаби сърца. Особено за такива, които се страхувате от паяци дори, когато намерят един у дома си и това предизвика паника у тях.
А какво ще стане ако паяците са милион пъти повече?
Гигантска мрежа изплетена от армия паяци кръстоносци с размерите на три футболни игрища е била открита в инсталация за обработка на вода в Балтимор, САЩ. Това е станало през 2009 г.
Станцията е била преградена от мрежа на паяци, която е покривала 95 процента от цялото здание. Това са повече от 107 милиона осмокраки твари на площ от около 16 099 кв. метра.
Експертите смятат, че на всеки кубически метър пространство има около 35 176 паяка.
Сред тях основни били паяци, обитаващи влажни и блатисти места. Те се характеризират с удължено тънко тяло, дълги крака и голям корем.
Мрежите, които са изплели паяците са предимно за улавяне на плячката. Други ги използват за размножаване или да намерят път към мястото си.
Според учените, паяжината е толкова тежка, че е повредила доста осветителни тела, а на някои места тя е достигнала дебелината на пожарникарски маркуч.

Невероятно трогателна история.
За да изпълнят мечтата си момчета са създали върху понтон футболно игрище.
Мечтите се сбъдват, само ако ги пожелаете истински.
Преди почти 30 години, децата от малък рибарски остров край бреговете на Тайланд са демонстрирали невероятното си желание да играят футбол.
Остров Koh Panyee е толкова малък, че идеята да се намери парче земя, подходяща за тренировка, изглежда  просто нелепо.
Въпреки това, децата намерили изход от положението и дали пример на бъдещите поколения.
Още един пример за използване на плаващ „парк“ за тренировки е скейт рампа на езерото Тахо в Калифорния.