Двамата седяха в заведението. Днес нямаше много посетители. Те можеха да разговарят спокойно, без да ги притеснява някой.

– Вярвате ли в безсмъртието, адвокате? – подхвана единият събеседник.

– Вярвам, че човек се стреми да не бъде забравен. За да запазят името си през вековете, хората са склони да извършат ужасни неща, да се хвърлят във вулкан или да създадат нова религия. Не знам дали спасяват души, но на някои от тях това се отразява в банковата им сметка. Казват, че ни си мъртъв ако някой още те помни, за това такъв спомен е безценен. Има хора готови да платят, за да бъдат погребани край футболно игрище, защото смятат, че футбола е вечен. Други мечтаят за паметник, но единственият, който можеш да си купиш приживе е надгробния.

Николай се засмя:

– Сега разбирам, че адвокатите се занимават със земните амбиции.

– Не разбирам какво искате да кажете?

– Имам в предвид безсмъртието, то не е човешка ценност, а религиозна.

– Впрочем има две неща, които човек не е открил до сега във Вселената, – каза адвокатът. – Едното е душата. Никой никога не я е видял. Другото е безсмъртието. Не сме видели нищо безсмъртно, но сме превърнали вечността в математически формули.

– Но всичко това е религия, – каза Николай. – Без душа няма безсмъртие.

Двама хора с различен мироглед. Кой кого ще убеди в правотата си? Всеки от тях е избрал своята „религия“, но коя от тях е истинската?

Нощта настъпваше и се разделяше с деня, обгръщайки последните личи светлина процеждаща се между облаците.

И все пак има надежда за този свят. Без душа няма безсмъртие, ако душата не бъде спасена, тя няма да докосне безсмъртието.

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.

В Германия се е появил нов пясъчен остров с размери приблизително равни на 25 футболни игрища. Той се намира на 24 километра от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в Северно море, в резерва Ватенмир. Площта на острова достига 14 хектара, а височината му 4 метра.
Експертите вече са пресметнали, че територията на Германия се е разширила с повече от 100 хиляди квадратни метра. Даденото явление не е рядкост. Но за първи път е фиксиран случай, когато част от сушата се появява край бреговете на Германия.
Такива пясъчни острови се образуват в плитчините от наноси на пясък. Те изведнъж се появяват и също така внезапно изчезват, затова картографите не бързат да ги отбележат на картата.
На острова са се появили голям брой гъски, чайки, патици, гаги, соколи и други птици, които имат свои гнезда и отглеждат малките си. За това острова е наречен Птичи. На територията му има вече 49 вида растения, основно от които е пясъчния овес.
По време на ежегодното прелитане до резервата остават около 20 милиона птици. Важна роля за съществуването на парка е запазването на популацията от тюлени. Островът не се е появил внезапно, а е израснал за период от десет години. В последно време той се е увеличил и очертания му са ясно видими.
Растенията все още не са развили гъста коренова система и не изпълнява функцията за укрепване на пясъчните дюни. Ако се надигне силна буря, за една нощ вълните ще го размият. Но има надежда, че с течение на времето островът ще се укрепи и ще бъде в състояние да посреща туристи от всички краища на света. В този район от 2010 г. се наблюдава бързо развитие на екологичния туризъм.

Тя е с размер 70 гигапиксела.
Млади специалисти от Унгария, спонсорирани от такива гиганти като Epson, Microsoft и Sony са създали най- голямата 360° панорамна фотография в света.
Снимка е направена от 100-годишна кула за наблюдение в най-високата точка на Будапеща. Тя се състои  от над 590,000 пиксела в ширина и 121,000 пиксела на височина.
За да направят необходимия брой снимки в най-кратки срокове, авторите са използвали фото-записите на няколко камери, Sony A900, с обектив Minolta AF 400mm f/4.5 APO G и 1.4x телеконвертор, монтирани на твърд статив със собствен разработка, но дори с тази настройка, снимането е отнело повече от три часа.
Снимките били съединени с Autopano Giga на  Dell Precision T7500 с два четириядрени процесора Intel Xeon, 24 GB RAM и 6 терабайта дисково пространство.
Процеса на събирането на кадрите е станало за два дена. В резултат на това се е получил 200 GB KRO файл, който след това трябвало да се преобразува в PPM и да се раздели на три части за по-нататъшна обработка в Photoshop’e.
При отпечатване на снимки с разделителност 300ppi фотосите са 157 метра дълги и 31 метра широки Тези размери надвишават големината на едно футболно игрище.