Милена бе приготвила вече вечерята и викаше синовете си:

– Дани, Мишо, хайде, вечерята е готова!

Дани изтича веднага от стаята си и с нетърпение се настани на масата, гладен като вълк, готов да погълне всичко, което му предложеха.

Мишо едва едва се влачеше, като носеше със себе си любимия си багер. Седна на масата, но продължи да си играе с играчката си.

– Махни от тук този багер, – скара се майка му.

Мишо сложи до себе си играчката, но не посегна към лъжицата.

– Какво, пак ли не си гладен? – попита майката по-малкия си син.

– Мишо изяде цяла опаковка бонбони, Захари му я донесе, – каза Дани.

– Май и аз като Мишо се нуждая от повече дисциплина, – каза бащата. – Често се отвличам по телевизията и различни забавления. Така съвсем загубвам желанието да бъда в присъствието на Бога.

– Нима да се забавляваш е лошо? – попита Дани.

– Забавленията не са лоши, но те за кратко време ме изпълват с радост и задоволство, – каза бащата. –  Когато изпитвам жажда и глад за Бога, Господ ми подарява не само един миг на щастие, а много повече.

Мишо блъсна играчката си на земята, хвана лъжицата и започна да гребе от супата.

Родителите и брат му го изгледаха с изненада, а той просто каза:

– Нямам желание да се занимавам с безполезни неща, Бог ми дава всичко, от което се нуждая и то изобилно.

Странно, но тези смешни топки също са помощници при почистването праха в дома.

На всеки 15 минути Moroco Robotic Furball се търкаля по пода и събира праха.

Когато топките спрат свалете им обвивката от микрофибри и ги изтръскайте.

Този прибор е много ефективен. Освен това забавлява стопанина си с движенията си из стаята.

Домашните животни, особено котките, са във възторг от такава играчка.

Moroco Robotic Furball работи с три малки батерии за фенерче.

Грешките при общуването с децата ни влияе върху развитието на речта има.

Днес ще ви представя една от многобройните грешки, които правят родителите, особено майките.

Това е хиперопека или прекалена загриженост, обратната страна на необходимото вниманието и грижата за детето.

Детето е обградено с толкова много внимание, че се предвиждат веднага неговите желания и потребности.

Тогава неговата мотивация и собствена му познавателна активност остават непотърсени и непоискани.

Когато родителят дава играчката веднага щом усети желанието на детето или го храни разбирайки, че е гладно без да е имало някакъв сигнал от него, тогава не се формира необходимост от общение. А щом няма комуникация у детето не се развива речта му.

За да преминат игрите ви по-добре с малкото ви дете премахнете ненужните играчки, изключете телевизора и звука на телефона си.  Вашето дете желае да общува с вас.

Мъж се обадил в полицейското управление, че малко момче се опитва да заработва за себе си храна. Пробвало да продаде играчка си.

Детето се намирало близо до една аптека. Когато видял полицая момчето започнало да нервничи. То казало на полицая:

– Много съм гладен и бих искал да получа пари, за да си купя храна.

Оказало се, че детето не е яло от няколко дена. Полицаят нахранил момчето и го взел в участъка, където му пуснал мултипликационни филми.

През това време служителите на реда проверили дома му, който бил в плачевно състояние. Там имало и други гладни деца. Четири момчета на 11,12,15 и 17 години. Била намерена и бутилка с алкохол.

Родителите, които по това време се намирали в дома, са получили пет обвинения, включително небрежност и малтретиране на децата.

Децата били взети от роднини, които се погрижили за тях.

Шофьорът рязко натисна спирачките по средата на шосето. Котенцето седеше на пътя и не даваше признаци, че желае да тръгне някъде.

Васко слезе от колата и се упъти към малкото.

– Ей, малката, – подвикна и той, – така не се стои на шосето. Някой няма да те види и ще те прегази.

Когато Васко погледна в големите кафяви очи и видя късата опашка, разбра, че това съвсем не е малко котенце.

По-късно на Васко му се обадиха по телефона. Женски глас помоли съвсем учтиво:

– Елате да видите малкото, което донесохте снощи във ветеринарната клиника. Оказа се риж рис.

Когато Васко прескочи до клиниката, го посрещна засмяна млада тъмнокоса жена:

– Аз съм Вероника. Радвам се, че дойдохте. Да знаете само какво се случи, когато решихме да прегледаме малкото коте, което донесохте в кутия за обувки?

– Надявам се да не ви е създало проблеми, – каза примирено Васко.

– Когато дойдох сутринта с колегите, то седеше още в картонената кутия, в която сте го сложили, но явно това съвсем не му харесваше. Трябваше да сложа най-дебелите ръкавици, с които разполагаме, за да го пренеса в нашата клетка.

Васко погледна котето и се опита да си представи, как е негодувало.

– То беше много сърдито, – продължи да разказва Вероника. – Не даваше на никой да го вземе в ръце. Съскаше, ръмжеше и хапеше всяка ръкавица, която се протегнеше към него и то с голяма ярост.

– Съжалявам …- каза Васко, – не исках да ви създам такива неприятности.

– Не се притеснявайте, – засмя се Вероника, – гневът на това малко същество е добър знак. Такива не са приятелски настроени към хората. Но то е такова, каквото трябва да бъде, див риж рис.

– А иначе добре ли е?

– Теглото му е по-ниско от нормалното, навярно се дължи на тения или някакви други паразити и разбира се факта, че е било отделено от майка си.

– Пътя, на който го намерих, минава през местност, където живеят диви животни. Навярно майката и другите малки са останали в гората.

– Сега малкото е на около два месеца и половина. То трябва да навърши шест месеца, за да го пуснем обратно, – обясни Вероника. – Но това зависи и от темпа на растеж. Нужно е  да добие определени размери, за да може да си хваща плячка, нали трябва да оцелее.

Васко често посещаваше ветеринарната клиника и наблюдаваше как малкото“котенце“ растеше.
Малкото рисче, когато заспиваше,  обичаше да гушка една катерица играчка, а когато бе будно, разпаряше яростно картонени кутии.