Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Царевица от сортът „Glass Gem“ е въведена от фермера от Оклахома Карл Барнс, в жилите на който тече кръвта на индианците чероки, шотландци и ирландци.
Той забелязал, че понякога в кочана се срещат полупрозрачни зърна с необичаен цвят.
Резултатите, които виждате на снимката са постигнати чрез усърден и продължителен подбор. През годините Барнс добавил още цветове и повече блясък.
Преди смъртта си фермерът предал колекцията от семена и всичките тайни за отглеждане на разноцветната царевица на своя приятел Грег Шоуен и го помолил да съхрани традицията на сорта „Glass Gem“.
Сега всеки може да си купи разноцветна царевица, продава се чрез Интернет.
За съжаление не се препоръчва да се яде от кочаните, но от нея може да се прави царевично брашно.

Веднъж при Бога дошъл един възрастен селянин и му казал:
– Може да си Бог и да си създал този свят, но не си земеделец. Ти нищо не разбираш от земеделие. Има много да се учиш.
– Какво ще ме посъветваш? – Попитал Бог.
– Дай ми само една година и нека всичко става така, както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност и нищета – самодоволно казал селянина.
Бог се съгласил. Той дал една година на земеделеца. Разбира се селянина поискал идеални условия: никакви бури, урагани, засушавания, проливни дъждове, никаква заплаха за реколтата. През тази година всичко било по правилата, до най-малките подробности. Когато искал да грее слънце, сияело слънце, когато искал дъжд, изливал се и колкото време искал толкова те продължавали. Всичко било хубаво и селянина не могъл да се нарадва. Пшеницата израснала висока.
Но когато започнала жътвата, в класовете нямало зърна. Селянинът бил отчаян:
– Какво стана? Какво не е наред? – Попитал той Бога.
И Бог му казал:
– Всичко се дължи на това, че е нямало никакво противопоставяне, конфликт, борба, упорство. Ти избегна неприятностите, за това и пшеницата се оказа безплодна. Борбата е необходима. Бурите, гръмотевиците и светкавиците са полезни. Те разтърсват същността на пшеницата и спомагат за наливане на енергия в нея и я изпълват със сила. Това е и основата на плодоносния живот

Сигурно сте виждали как младите пилета в курника се кълват по главите и си избождат очите. Знаете ли защо?
Вероятно, защото са гладни и главите на другите им се привиждат като големи зърна.
Предприемчивите американци вече имплантират розови лещи на пилетата във фермите си, за да предотвратят инстинктивното кълване на по-слабите от по-силните пилета, в резултат на което една четвърт от пилетата по-рано умирали. Ефектът от розовите „очила“ бил невероятен. Притъпеното зрение на по-силните пилета ги направило по-неточни, розовият цвят започнал да ги успокоява, те се наяждали с по-малко и по-рядко разпилявали зърна извън хранилките.
Какви ли очила ще са ни необходими на нас, за да не се самоизяждаме и да не си вадим очите помежду си.

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.