Група отегчени младежи седяха на масата. Погледите им блуждаеха в пространството. Певецът в заведението сякаш усетил настроението на младите хора тихо припяваше:
– Имам празнота дълбоко в себе си ….
Една от девойките в групата въздъхна тежко:
– Имам чувството, че липсва парче от душата ми.
Приятелката ѝ добави:
– Празнина, дълбока празнина.
Тези младежи се бяха опитвали по всякакъв начин да запълнят този недостиг в душата си, но ….
– Опитах се да спечеля много пари, – омърлушено се обади Крум, – но това вече не ме задоволява.
– Знаете ли, – шеговито подметна Спас, – един древен философ е казал: „Милионите не винаги могат да дадат на човек това, от което наистина се нуждае той в живота си“.
– Опитайте тогава с наркотици, алкохол или секс, – предложи Дамян.
– О, – възкликна раздразнена Виолета, – тези неща дават моментно удовлетворение, но след това отново се чувстваш празен.
– Други опитват да задоволят нуждите си като работят тежка работа, слушат музика, тренират или търсят успех в някаква изява, – примирено отбеляза Дамян.
– В тези неща няма нищо лошо, – намръщи се Теодора, – но те не задоволяват напълно човешкото същество.
– Дори най-близките човешки взаимоотношения, колкото и прекрасни да са те, сами по себе си не удовлетворяват тази „празнота дълбоко вътре в нас“, – добави Виолета.
Цялата компания седеше на масата без някакъв признак на радост и оживление. Атмосферата около тях бе тежка и непоносима.
Внезапно те видяха Павел да приближава към тях. Дори не бяха забелязали кога е влязъл в заведението. Той погледна угрижените и апатичните физиономии на групата и понеже беше чул част от разговора им весело каза:
– Нищо няма да запълни тази празнина освен връзката ни с Бога, за която ние сме били създадени.
Младежите го погледнаха изненадано, а той продължи:
– Причината за тази празнота е, че сме обърнали гръб на нашия Създател. Исус е единственият, който може да задоволи най-дълбокия ни глад, защото той е този, който прави възможно връзката ни с Бога да бъде възстановена.
В повечето от погледите на групата се прокрадваше някаква надежда.
– Само във връзка с нашият Създател, ние откриваме истинското значение и цел на нашия живот, – каза пламенно Павел.
– Какво да правим тогава? – попита смутен Стоян.
– Ако сме честни, ще трябва да признаем, че всички правим неща, за които знаем, че са грешни. – И Павел изгледа компанията. – Само чрез Исусовата смърт на кръста можем да бъдем опростени и връзката ни с Бога да бъде възстановена. Затова покайте се и намерете мир с Господа.
