Колко често празнувайки Цветница, забравяме за смисъла на празника!? Както всичко в живота ни лесно и невидимо се трансформира в обичай, обряд или ритуал, над който не се замисляме прекалено много.
Какво става, когато в този ден приветстваме Исус, влизащ в Светия град на осле? Матей свидетелства, че тогава градът се е потресъл, а когато ние извършваме този ритуал, нещо потрепва ли в нас? Или изпълнявайки го с чиста съвест се прибираме по домовете си?
Поради това, че сме го превърнали в непонятен ритуал, много хора са се отдалечили от християнството. Нима само вярващите трябва да знаят, защо се прави така?
За това нека да се постараем, да си спомним, да вникнем и да се вгледаме в това, което е било тогава, за да разберем, какво се прави и какво може да се постигне днес.
Христос провъзгласи идването на Божието царство. Какво е Божието царство? Победата над злото, победата на доброто, светлината и любовта, пълнота на знание, радост и мир в Светия Дух. Това е царството на всички онези, които знаят, приемат Христос и възможността за друг живот – живот триумфиращ над злото и омразата, над разделението и разпадането, и най-накрая над самата смърт.
Мнозина са повярвали в Христа и са го последвали, но все още не са разбирали Неговото учение за Царството до края. Всички те изглежда, както твърде много сега от нас, не разбират, че Христос говори за неземния свят, смятайки че ще дойде някакво тайнствено „след“, но тук и сега ще продължи да управлява злото, грубата сила, омразата и ще се осъществява борба на „всички срещу всички.“ Дори и днес враговете на религията казват, че християнството винаги е преподавало помирение със злото и несправедливостта в тази свят, обещавайки  блаженство в бъдещия свят.
В отговор на това, празникът на влизането на Исус в Ерусалим е светъл и радостен. Хората по онова време са смятали, че Ерусалим е Светият град, където ще бъде Божието царство и Бог ще победи. И Христос изпълни тази вяра, сякаш искаше да каже: „Да, тук и сега, на земята, в нашето време и пространството започва победата на светлината над мрака, отваря се Божието царство!“

Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Цивилизацията на Древния Египет поразява изследователите си със своите изобретения, чрез които изпреварва останалите държави по това време. Към впечатляващите исторически и художествени ценности съществува и практическо древноегипетско знание. Технологиите открити в това древно царство не са забравени в продължение на много векове. Много от тях се използват в съвремието, без да подозираме, че дължим този комфорт на многовековно наследство.
Такива са и освежителите за уста, които ползваме днес.
Както съвремените хора, така и древните египтяни са страдали от неприятен дъх на устата. Неговата поява е свързана с многочислени инфекции в устата.
В Древния Египет била добре развита медицината, но стоматологията още не съществувала. В резултат на това хората търпели зъбобол много често, тъй като инфектирания зъб влияел на околните зъби. За това говорят изследваните мумии, при които дори при по-младите рядко се срещали хора със здрави зъби.
За да прикрият нездравословното състояние на устната кухина и съпътващата я миризма, египтяните изобретили гранули, които били комбинация от канела, тамян, мирна и мед. Те придавали на устата приятен аромат.

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.