Произхода на тази дума е много древен.
По време на управлението на император Андроник Комнин в древна Византия, е било използвано в следното правило:
На съпрузите на жени, с които императорът е имал любовна връзка, се разрешавало да ловуват в менажерията на императора, където се държали много екзотични животни.
Трябва да отбележим, че тази привилегия по това време, била много търсена.
Вратите на домовете, където живеели такива семейства се украсявали с еленови рога, което било особен знак за почит.

Болната гаснеше много бързо. Сякаш бе задържала развитието на рака, докато не дойде Донка. Хареса я веднага. Разбра, че синът ѝ ще попадне в добри ръце и се призна за победена.

Сбогуваше се без излишен шум. Малко преди смъртта си започна леко да се отдръпва от сина си, за да може Дани да свикне с Донка.

Молеше понякога Донка да остане с момчето през ноща под предлог, че не се чувства много добре. А когато момчето тръгваше с Донка, болната се обръщаше към стената, за да скрие сълзите си. Прибереше ли се синът ѝ, очите ѝ светваха.

Едва можеше да ходи, болеше я много, но не се оплакваше. Отказа лекарствата от болницата, защото я изтощаваха и ѝ се гадеше. Те и без това не ѝ помагаха много, дори не намаляваха болките ѝ.

Болната не можеше да става и Дани изцяло се премести при новата си майка. Жената се интересуваше единствено от това, дали са оправени документите на Дани за осиновяването. Всяко отлагане ѝ причиняваше ново терзание.

Една неделя заведоха Дани да се сбогува с майка си. Най-сетне беше регистриран като син на Донка.

Оставиха детето за няколко минути с болната. Това беше много важен момент и за двамата.

По-късно, когато Дани беше признат за математически гений, сподели с Донка, че е запазил детски спомен, в който някаква бледа жена с пламтящи очи го целува по челото и бузите, и му дава някакъв жълт плик…… Това беше стар албум със снимки, увит в копринен шал.

Донка изчака, докато болната я извика. намери я облегната на възглавницата смирена и усмихната. Целуна сина си за последен път и даде знак на шофьора да го отведе.

Донка застана до жената, взе ръката ѝ, по бузите ѝ се стичаха сълзи:

– Благодаря ти, Марта. Даваш ми това, което най-много съм искала в живота си. Не се тревожи, ще бъда добра майка на Дани, точно като теб, кълна се.

– Направих, каквото можах, – каза тя меко.

Малко след като Дани и Донка заминаха, Марта почина.

Знакът на долара $ е много по-стар от американската валута.
Той се е появил в бизнес кореспонденция през 1770 г. и се е използвал за песо – валутата, произведена в Испания за нейните колонии, а също така е била разпространена на територията на бъдещите Съединените щати.
Проучването на документи през тази епоха показало, че този знак се е получил от сливането на буквите P и S в абривиатурата Ps, употребяваща се за песо в множествено число.
Първоначално буквите се наслагвали една върху друга, а след това от P останала само вертикалната линия.
До днес $ е официален символ на мексиканското и всяко друго латиноамериканско песо.

Когато се вдигне бяло знаме на кораби, това не означава – „ние се предаваме“.
Даденият знак означава, че капитанът иска да започнат преговори.
От този момент нататък противникът съгласно международната конвенция, трябва да прекрати сражението и преговорите да започнат.
При безусловна капитулация, всички знамена се свалят.

Повече от хиляда мюсюлманските граждани на Норвегия са направили символичния „пръстен на мира“ около синагогата в Осло.
Протестът е бил организиран в знак на солидарност с евреите и в знак на протест срещу обстрела на синагогата в съседна Дания. Участниците в митинга скандирали:
„Не на антисемитизма! Не на ислямофобията!“
Акцията се е състояла точно една седмица след терористичните атаки в Копенхаген. В Норвегия е имало само около хиляда евреи, а мюсюлманите са били 150-200 хиляди.