Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.

Богатия звук се създава от сложна интенферентна вълна във водата, сипана в чашата. Наблюдават се как капки се откъсват от повърхността, отскачат и се плъзгат по нея.
Звукът на пеещите чаши се използва за молитва, релаксация и медитация. Тези звукови резонатори са популяризирани от будизма. Пръв започнал да ги прави тибетски огненопоклоник. Традицията за направа на такива чаши датира от V век пр. н. е.
Те са правени от бронз с добавки на цинк, желязо, злато, сребро и никел. Състава на сплавта варира, както и дебелината на всяка чаша.
За да се извлече звук от такава чаша се прави следното. В нея се сипва вода. По ръба на чашата, чрез кръгови движения, се движи дървена пръчка или облицован с кожа чук.
Математикът Джон Буш и физика Дени Терван изучили хидродинамични и акустични свойства на четири пеещи чаши, като използвали апарат за микроснимки и звуков излъчвател за издаване на звуци с резонансната честота на чашата.
На повърхноста на течността в чашата, чийто стени вибрират, се появяват Фарадееви вълни. Когато честотата на вибрациите достигне критичния предел, повърхността на течността става нестабилна и прилича на кипяща вода.
Уникалността на пеещите чаши е в това, че за разлика от стъклените бокали, много по-лесно течността се привежда в състояние, при което да се образуват Фарадееви вълни и капките по-бързо се откъсват от повърхността. Тези капки не се свързват веднага с основната маса от течността, а отскачат и след това се приземява върху вълната, образувана при нейния отскок.
Огромното множество от капки, докосвайки различни вълни, създава прекрасен звук, на който се преписват терапевтични свойства.
Има огромна полза от тези изследвания. Първо капките излетели от чашата, като от трамплинг и оседлаващи вълните получени при откъсването им се държат като квантови обекти. Второ хидродинамичните свойства на чашата, може да помогне да се конструира система за впръскване на гориво.

Отговора не е еднозначен. Първенството минава от ръка на ръка. И все пак…
В началото на 17 век инициативата за откриване на южните ширини се пада на холандците. Имено те, стремейки се да намерят  злато във Нова Гвинея, са открили континента Австралия. Холандските моряци от кораба „Дюфкен“ първи от европейците, още през 1605г., са стъпили на австралийска земя и то на северното крайбрежие на континента. В продължение на 20 години няколко холандски кораби  са достигали австралийските брегове или са претърпявали корабокрушение в областта наречена Нова Холандия.
През 1642 г., в търсене на южните земи на изток от остров Мавриций, е изпратен опитен холандски изследовател Абел Тасман. Той открил земя, която по-късно била наречена на негово име-Тасмания.
След това той доплувал, до друг неизвестен бряг, където част от неговите хора били убити от местните аборигени, които се наричали маори. Тази земя е наречена Нова Зеландия.
Гребейки от остров Фиджи той се върнал в базата в Батавия.
През 1644 той направил второ пътуване по протежение на северното крайбрежие на Австралия.
Откриването на Австралия не донесло радост на холандците, защото те не открили там това, което търсели-злато. Когато някой от холандците показвал на местните злато, сребро или подправки, те не проявявали никакъв интерес към тях.
През 1721г. отново холандци, търсейки земи на юг, заобикаляйки нос Хорн, откриват Великденския остров с неговите загадъчни статуи, а по същото време е открит и остров Самоа.
История на откриването на Австралия не е изпълнена с интересни факти. Всички открития са направени тихо и спокойно, без война и конфронтация между основните морски нации.

От какви ли не материали са създадени скулптури. Венера Милоска е издялана от камък. Кейт Мос увековечи Майкъл Джексън с негово копие от злато. Мадам Тюсо е отлята от восък…..
А знаете ли, че скулптура може да се направи и от тиксо?
Не вярвате ли? Посетителите на Токийския музей Нерима са били удивени и не по-малко от вас, когато попаднали на изложба от скулптури направени от не традиционни материали.
Две години Рио Сехита е изваял своите 50 скулптори от тиксо. През това време магазина за канцеларски стоки се лишил от 4 хиляди рула или с други думи казано от 140 километра тиксо.
Японските посетители не крият своята изненада. Кой би си помислил такова нещо? Обикновеното тиксото, което се използва за възстановяване на разкъсани банкноти, листове с информация…., може да послужи за направа на скулптури.
Ще имали бъдеще тази авангардна скулптура? Кой знае. Хубаво е човек да опита да направи нещо подобно със ръцете си.
Художникът е открил курсове за обучение на желаещите, за да насърчи масите да изпробват новия вид изкуство.

Уличното осветление през нощта е неотразима част от живота на повече или по-слабо развити населени места на Земята. Ежегодно значителна част от електроенергията изработващата се на планетата ни, отива именно за това, за да не си счупим краката, когато вечерно време се връщаме в къщи.
И напълно е логично, учени от различни страни да се стремят да разработят технологии, които биха съкратили количеството енергия, изразходваща се за улично осветление.
Дизайнер Марко Де Грегорио, например, е разработил система за улично осветление, основаваща се на заредени от слънчевата светлина лампи. Своето изобретение нарекъл „Градски листа“.
Китайски учени също предлагат за осветяването на улиците нощно време листа, но не изкуствени, а истински от самото дърво. За това е необходимо листата да се покрият с нанослой от злато.
Експерименти са показали, че зелените листа на Bacopa caroliniana са покрити със супер тънък слой злато, отделящ кислород и предизвикващ синьо-виолетова флуоресценция.
Именно този факт се явява определящ в надеждите на учените в бъдеще да превърнат дърветата в улични лампи. Сега изследователите се опитват да открият и други растения подходящи да „осветяват“.
Според техните изчисления, покриването с наночастици от злато е много по-евтино от използването на традиционното улично осветление. Това ще бъде доста полезно за екологичното състояние на планетата.
При внедряването на тази технология, значително ще се намали количеството на изработваната от електростанциите енергия и съответно количеството на въглеродния диоксид, отделящ се в атмосферата по време на този процес.