При манипулация на наночастици от злато, американски изследователи направил случайно откритие. Те забелязали, че златото променя цвета си, когато го докоснат. Колкото повече въздействали върху златото, толкова повече то променяло цвета си.
Наблюдавайки структурата на златни наночастици, учени от Университета в Калифорния, забелязали изменението на цвята от тъмно синьо до лилаво, а след това и до червено.
Сензори направени от златни наночастици могат да променят цвета си, когато са под натиск. Те могат да се добавят в боя или да се нанесат върху полимерна лента, която мени цвета си при разтягане или пресоване.
Интересното е това, че когато се съединят наночастиците на златото показва един цвят. При механично напрежение се увеличава разстоянието между частиците и се променя цвета. Колкото по-голяма сила се използва, толкова цвета клони към червено.
Резултатът е видим веднага, много е удобен за изображенията на реклами от картон.
Технологията може да се прилага широко.
Изследователите отбелязват, че ниската концентрация на злато в продукта го прави лесен за комерсиализиране като нов продукт.
Въпреки това, учените обмислят използването на сребро вместо злато. Тъй като среброто е по-евтино и дава по-широк цветов спектър, поради поглъщане на повече светлина от наночастици. Работата в тази посока е вече в ход.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

Монетния двор в Италия е изработил по заявка на Ватикана 6 хиляди нови папски медали, на които името на Исус било написано погрешно.
Медалите били изсечени от злато, сребро и бронз.
Вместо  Jesus било на писано на тях Lesus.
Такива папски медали се сечат след избора на нов папа.
Те се събират от колекционери по цял свят.

Обикновено американско семейство се е сдобило с крупна сума, гмуркайки се край бреговете на Флорида. Рик Шмит, неговата съпруга Лиза и децата му са открили сандък със съкровища на стойност 300 хиляди долара.
Невероятното откритие е направено само на около 137 метра от брега в близост до град Форт Пирс. Съкровището съдържа златни верижки и монети. То е било сред останките на 11 испански галеона, плаващи от Хавана за Испания, потънали през 1715 г. по време на ураган.
Стойността на съкровищата, оказало се на дъното, се оценяват на 400 милиона долара. За сега е намерено само част от съкровището, чиято стойност е 175 милиона долара.
През 2010 г. законно право за търсене на съкровищата по тези места е придобила компанията Fleet – Queens Jewels LLC. Съгласно закона тя ще получи дял от намереното съкровище , половината от 80%. Другата половина ще бъде предадена на Шмит, а 20% остават за държавата.
Испанското злато не е първата находка на семейство Шмит, но е най-голямата. През 2002 г. синът на Шмит Ерик е извадил от морското дъно 300 годишна сребърна мексиканска чиния със син ръб, струваща 25 хиляди долара.