За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.

Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.

Съществуват факти за Земята, които ще изненадат всеки.

На височина 19 километра хората са се сблъскали с явление, което е наречено границата на Армстронг.

На тази височина е необходимо да се носи скафандър. Не си и помисляйте да не го обличате, защото ще пострадате.

Какво се случва ли?

Поради ниското налягане, кръвта в човешкото тяло ще закипи.

Живко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.