Александър имаше красиво и дълго име, но за беда тялото му бе силно деформирано.

Походката му отстрани изглеждаше подскачаща. Колко пъти деца вървяха след него и го имитираха, а след това се заливаха от смях.

Често след себе си Александър чуваше обиди и присмехи:

– Ей, урод такъв, кой те е пуснал тук!

– Гледай, колко е смахнат този, направо да си паднеш от смях …

– Какво грозно дете, защо не са го уморили веднага след раждането му!

– Това и на човек не прилича! Ей от Марс ли си паднал?!

– На тоя му липсва нещо, за това е тръгнал да си го търси …

Александър ги слушаше, но им отговаряше с усмивка и им казваше:

– Здравейте! Бъдете здрави! Нека денят ви бъде благословен.

Зад него децата се кривиха, плезеха и въртяха ръце, все едно казваха: „Този е луд за връзване…“

Никола за разлика от другите деца го съжаляваше. Сърцето му не даваше да се подиграва на това недъгаво момче. Той често го придружаваше, когато го видеше навън и възмутено гонеше присмехулниците:

– Как не ви е срам, да му си присмивате? – питаше ги Никола. – Ако вие бяхте на негово място, как щяхте да се чувствате, ако така се отнасяха със вас?

Някой от децата гузно навеждаха глави и бягаха, но други продължаваха да сочат с пръст Александър и да му се присмиват.

Веднъж Никола го попита:

– Сашо, как можеш да им се усмихваш и да им пожелаваш здраве на тия? Нима не им се сърдиш, когато те обиждат и подиграват?

Александър го погледна кротко и му отговори:

– Когато съм на пазара, мога да похарча само толкова, колкото имам в портфейла си.

– Но какво общо има това с тяхното отношение към теб? – прекъсна го бързо Никола.

– Същото е и при общението с хората, – засмя се Александър. – Аз мога да изявя към другите само това, с което е изпълнена моята душа.

Сърце изпълнено с любов, може да дарява другите само с любов, защото за друго там няма място.

Жителите от провинция Цзилин, Китай, често виждат на улицата странен човек, който се разхожда с бетонен блок на главата.

Независимо, че тежестта на камъка е 40 килограма, мъжът ходи с лекота, бяга и даже прави упражнения, като запазва щастливата усмивка на лицето си.

Той с готовност обяснява на любопитните, че носи този блок на главата си за ежедневна тренировка.

Така през последните три години му се отдало да подобри здравето си и да отслабне с 30 килограма.

Марин се върна от войната. Той имаше малка рана ма крака. Куцаше, но това не му пречеше в живота. Работеше  на един трактор, а мъжката работа в дома си вършеше не по-лошо от здравите.

Марин се ожени за Ана. Булката му бе от едно съседно село. С тях живееше по-голямата му сестра Наталия, която не се бе омъжила.

Един ден през пролетта Марин прекопаваше градината и откри странна находка – останки от труп на бебе.

Той извика жена си и сестра си, посочи останките и попита:

– Чие е?

– Не е мое, – каза уверено Наталия. – Ти добре знаеш, че не излизам с момчета. През цялото време или съм на работа, или в къщи.

Ана пребледня, но нищо не каза.

Изведнъж Марин си спомни: „Зимата Ана се хващаше често за корема и казваше, че не ѝ е добре. Ясно…“
Марин бе разбрал всичко, не се нуждаеше от повече обяснения.

Ана не беше от момичетата, които се разхождаха с момчета. Преди сватбата ѝ я ухажваше едно момче от нейното село. Той замина за града и ѝ обеща, че щом се настани, ще я вземе със себе си и ще се ожени за нея. Така и не дойде да я вземе.

След няколко месеца Ана разбра, че е бременна, а тогава дойдоха сватовете на Марин и тя веднага се съгласи да се омъжи.

Когато Ана се премести при мъжа си, тя посети една баба, която правеше незаконни аборти.

– Добре, – бе казала бабата, – ще „отровя“ плода, ако ми дадеш едно палто и обувки за зимата.

Ана изобщо нямаше намерение да му разказва всичко това, но Марин намери бабата и я заплаши:

– Разкажи ми всичко, в противен случай ще те заведа в полицията, а там, знаеш, няма да ти простят.

Сърцето на Марин бе разкъсано от изгаряща ревност:

– А аз си мислех, че тя е ….,- стенеше с часове Марин.

Не се разведоха, но Марин започна да пие. Сестра му се омъжи в друго село, далече от тях, но Ана не бе щастлива.

Когато Марин се напиеше, чупеше всичко, което намери, а Ана се криеше навсякъде: на тавана, в банята у съседите, в бараката ….

Въпреки всичко им се родиха две дъщери и един син.

С течение на времето здравето на Марин се влоши и трябваше да напусне работата си. Тогава се отказа от пиенето и стана много по-спокоен.

Синът порасна и се ожени. Дъщерите също се омъжиха. И всичко изглеждаше добре, но на никой от тримата не се роди дете. Нито снахите, нито дъщерята можаха да забременеят.

Дали това не е разплата за убийството на нероденото дете?

Един богата човек дълго време боледувал, но след известно време му станало по-леко и оздравял.

След боледуването си влязъл в градината. Бил хубав пролетен ден.

Той почувствувал прилив на радост и се разплакал. Вдигнал очи към небето и възкликнал:

– О, Боже, как мога да Ти се благодаря за здравето, което си ми дал? С готовност бих пожертвал цялото си имущество!

По това време минал край него един старец. Той чул думите на богатия човек, отишъл при него и му казал:

– Ела с мен.

Богаташът го последвал.

Двамата скоро дошли до една бедна, полусрутена къща. Собственикът ѝ лежал болен, жена му плачела, а децата били в дрипи и просели хляб.

– Помогни на тези бедни хора, – казал старецът, – те са по-малките ни братя в Христос.

Богатият човек щедро помогнал на нещастните хора.

Старецът се усмихнал и казал:

– Така прави всеки път. Първо обръщай с благодарност поглед към небето, а после към земята, за да видиш на кого трябва да помогнеш.

Срещайки с нуждаещи се, милосърдието действа веднага, без отлагане.

Според думите на Христос, всяко добро дело е вид благотворителност: да напоиш жадния с чаша вода, да нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да покажеш на непознат пътя, да съчувстваш на угнетения, всичко това е милосърдие.

Това трябва да прави всеки християнин. Ние можем да си помагаме един на друг с любов и действие.

Всяко добро дело в името на Бога и любов към Него и ближния, е дело на милост.

Струвало ли ви се е, че трудностите всеки момент могат да ви смачкат? Навярно вашия отговор е – Да!

Разбира се, вие знаете, че не сте единственият човек, който се е сблъсквал с непреодолими трудности. Милиони хора преди вас са изпитали такива в някой момент от живота си и с Божията помощ те не само са ги преживели и преодолели, но са били победители в тази борба.

Искам да ви насърча. Вие също можете да ги преодолеете. Ако смятате, че трудностите не са по вашите сили, искам да ви уверя, че Бог знае всичко, което се случва в живота ви и че Той не ви е изоставил.

Каквито и трудности да имате – от материална страна в живота, във взаимоотношенията, в работата, със здравето – и в каквото и да е положението, знайте, че Бог има специална милост за вас, която ще ви помогне да оцелеете в трудните времена.

Ако смятате, че трудностите са на път да ви смажат, Господ е готов да ви покаже милостта, която ще ви помогне да ги преодолеете. Просто се обърнете към Него и го призовете на помощ.

Нека това ви окуражи днес!