Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Вие вярвате ли в хороскопите? Много хора вярват.
Помогнете ми да разбера, как за всички хора, няколко милиарда, може да се предскаже нещо само с 12-те знака на зодиака и то да съвпадне. И ако нещо съвпадне, хората се хващат за хороскопа като пътеводител в живота.
А ако ви напишат, че в средата на седмицата ви очаква успех, а на работата ви дори в петък нещата вървят „и така и иначе“…възможно е за една голяма част от населението да стане и нещо хубаво.
Разбира се ако се пишат баналности от типа: „пазете се от ненужни харчения“, „отношенията ви ще се подобрят“, „чака ви успех“, „здравето ви може да се подобри“…. За една седмица се случват доста различни ситуации, възможно е поне една да съвпадне с описаната в хороскопа.
А вие вярвате ли, че сте уникални? Знаете ли, че на планетата ни няма друг човек като вас? Дори и да имате брат, сестра или близнак, вие се отличавате по характер, мисли и начините, по които постъпвате в конкретна ситуация. Вие сте създадени неповторими. За това вашите неповторими цели ще ви дадат различен живот от този на другите.
Животът е изпълнен с красота и е много по-интересен от написания „шаблон на живота“ в хороскопите.

Красавица седеше в автобуса до прозореца, а аз й завиждах: „Де да можех да съм като нея!“
Изведнъж момичето стана и се отправи към изхода. Изтръпнах, тя се движеше на патерици.
О, Господи, прости ми за това, че непрекъснато се оплаквам. Ето имам два крака и ти благодаря за това.
Веднъж се разбъбрах с продавача, той бе умен и красив. Покани ме да дойда да пазарувам отново тук. Когато си тръгвах, той ми каза: „Да ви дава Бог здраве за много години. Колко жалко, че не мога да ви видя, аз съм сляп по рождение“.
А аз виждам и не се се сещам да благодаря за това благословение на своя Създател.
Видях красив малчуган, изваян като статуя. Седеше и не помръдваше. Приближих се и му казах: „Защо стоиш тук сам, твоите другарчета играят зад ъгъла, иди при тях“. Но той седеше безучастен, разбрах, че е глух. Господи, аз чувам всичко и забравям да ти благодаря, че мога да го правя.
Имам крака, с които да бродя навсякъде. Очите ми възторжено гледат наоколо. С ушите си чувам рева на далечния прибой.
О, Боже, прости ми, че се оплаквам и негодувам. Аз съм благословена и ти благодаря за това.

Живял някога мъдрец, който имал много последователи, но и много врагове.
Враговете му решили да го убият. Те разбрали, че мъдрецът позволява на хората безпрепятствено да влизат в дома му и да ходят където си искат.
Те взели много ябълки, вкарали им отрова и ги разпръснали из целия дом на мъдреца. Така правили те няколко пъти, но мъдреца и след няколко месеца имал добро здраве.
Отровителите решили, че той е много свят. Смятали, че той притежава такова съвършенно усещане, че може да различи отровата в ябълките. Други от тях мислили, че той може да яде отровна храна без тя да му навреди.
Накрая те дошли при него, паднали на колене пред краката му и казали:
– Разбрахме, че ти си свят човек и искаме да станем твои ученици.
– Относно проверката, която сте направили за моята святост, трябва да ви кажа, че се заблуждавате. Ако наистина искате да узнаете как съм избягнал вашите примки, мога да ви кажа, че нямам навика да ям плодове, които са разхвърляни навсякъде из дома ми.

Най-старият пощенски работник е Честър Рийд, който е напуснал работата си в пощата на 95 години.
По думите на работодателите му, човекът е работил в пощата общо 37 години.
Интересното е, че през всичките тези години Рийд не е пропуснал нито един работен ден и никога не е представял болничен лист.
Той е натрупал голямо количество отпуски, които никога не е използвал.
Честър е уверен, че залог за неговото отлично здраве е динената диета.