Катя и Владимир бяха на 17, когато се запознаха. За беда на следващата година преспаха заедно и това не мина без секс.
Скоро след това Катя каза на Владимир:
– Бременна съм.
И от тук започна всичко.
Майката на Владимир му забрани:
– Да не си посмял да се ожениш за нея. Тя не е на нашето ниво.
Родителите на Катя не бяха богати и с големи връзки, но не живееха в мизерия.
Братът на Владимир срещна веднъж Катя на улицата и започна да я заплашва:
– Ако не направиш аборт, ти и родителите ти ще останете на улицата.
През всичкото това време Владимир мълчеше и не я защити, нито я подкрепи. Не ѝ предложи брак, дори не се извини за грубото отношение на майка си и брат си.
Катя остави детето и не го абортира. Махна с ръка и каза:
– Много им здраве, ще се оправя и без тях.
Но те не я оставиха на мира. Родителите ѝ бяха съкратени от работа. Явно близките на Владимир сериозно се бяха заели с нещата.
Родителите на Катя бяха отговорни хора, те знаеха своя дълг и не оставиха дъщеря си. Продадоха апартамента си и заедно с Катя отидоха да живеят в друг град. Там се настаниха добре.
Скоро след това Катя роди син.
След една година се появи и „таткото“, Владимир поиска да види сина си, но Катя му затръшна вратата, като му каза съвсем спокойно:
– Не се занимавай с нас, ние не сме ти на нивото.
Владимир бе настоятелен и идваше отново и отново. Накрая Катя реши, че не бива да лишава сина си от баща, но за себе си реши:
– С Владимир няма да се събера. По-добре да остана сама, отколкото да живея с „мамино синче“.