Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

Ана нахлу в стаята и започна да крещи на майка си:
– Майко, моля те, повече не се моли за мен!
– Но какво става? – попита уплашено майката.
Днес е неделя и ще има дискотека. Майката усети безпокойство в сърцето си. Приятелят на Ана бе криминолно проявен. Навярно бесовете са усетили, че майката иска да се помоли за дъщеря си и искат да лишат девойката от тази сигурна защита!
Ана започна да обяснява забързано:
– По химия изкарах двойка. Първоначално си помислих, че е случайно и тогава започнах да схващам. Когато си в къщи, при мен всичко е наред, но отидеш ли в църквата, започва се веднага. Скарах се с целия клас. Приятелят ми седи като дървен пред мен, нещо го възпира.
Ана изпитващо погледна майка си:
– Оня ден ходи ли на църква?
– Ходих.
– Аз получих двойка. Елена се увеси на Дидо, а Ирина обеща да ѝ извади очите.
Ана спря насред стаята и закрещя:
– Още една твоя молитва и ще разкъсам Библията ти с ръцете си!
– Но, мила, как може така? – с болка каза майката.
Ана избяга от стаята.
– Къде отиваш? – извика майка ѝ след нея.
– На дискотека. Не искам Радо да ме отхвърли пак!
– Но това може да е за добро? – каза майката.
– Не! – на лицето на Ана се появи страшна гримаса.
Останала сама, майката сколони глава.
„Може би не трябва да се моля така за нея, изглежда живота ѝ за това върви надолу с главата, – помисли си тя и се нахвърли на себе си. – Нима може това да се нарече живот? Това е кошмар, ако тя не спре, какво ще стане с нея?“
Майката застана на колене и започна да се моли за дъщеря си:
– Тръгна! Никаква молитва не може да помогне в това….
Но когато влезе в съседната стая, видя дъщеря си пребледняла да лежи на кревата, с кърпа на главата.
– Болна ли си? – засуети се майката край нея.
– Главата ми ще се пръсне…., – едва каза Ана.
Гласът ѝ беше слаб и безпомощен. Майката донеси хапчета и ги даде на дъщеря си. Ана ги взе и ги изпи покорно. Надигна се, за да отиде на дискотека, но със стон падна на възглавницата.
– Не, – прошепна Ана. – Нека там да става, каквото ще става, аз не мога…
На сутринта болката ѝ бе изчезнала и тя сама предложи на майка си да отиде за хляб. Отиде и се върна пребледняла.
Когато майка ѝ я видя загрижено я попита:
– Ана, какво ти е? Пак ли главата?
– На мен ми няма нищо, но Елена …
– Какво е станало?
– Ирина занесла сярна киселина в дискотеката и я плиснала в лицето на Елена. Дидо започнал да налага Ирина. Започнал се бой, не само с юмруци, влезли в действие бутилки и всичко, което попаднало под ръка им. Половината дискотека сега е в болницата. Представяш ли си какво щеше да стане с мен, ако бях там? Можеха и с нож да ме наръгат.
– Благодаря Ти, Господи! – прошепна майката.
Като я чу, Ана я изгледа подозрително и попита:
– Признай си, това твоя работа ли е?
– Не!
– Не бой се, – изплака Ана, – няма да ти скъсам Библията.
– Само Бог те е избавил от всичко това. Толкова се молих за теб ….
Ана стана и целуна майка си:
– Прости ми! И моля те, моли се за мен….
Ана постоя така за малко и добави:
– И по-често …..

Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

През 1987 г. един ексцентричен бизнесмен от Хавайските острови Тери Стюард основал Международна асоциация на милионерите.
Той имал голямо желание да създаде банкнота от 1 000 000 долара.
Необичайната заявка изпълнила American Bank Note Company, печатаща сегашните пари. За това дизайна, цветовете и степента на защита по нищо не отстъпват от „законите“ ѝ събратя.
Само че с тази банкнота не бива да се купува.
Това е просто „членски билет“ за клуба на милионерите на Стюард и се продава на цена от 50 до 20 долара парчето (на едро е по-евтино).

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.