В Нижни Новгород е преминал фестивал на уличното изкуство „място“, където много майстори са представили работите си. Някои от тях са отбелязани като истински шедьоври.

Първо място е заел портрета на руския писател Максим Горки направен от тиксо, който е дело на уличния художник от Перм Александр Жунев.

Своето творение майсторът е направил по оригинален начин. Той е използвал мрежа и шест вида тиксо. Стилът е наречен „пиксел-тиксо-арт“. Той прилича на пошиване с кръстчета.

Много е подходящ за града. Картината се получава двупланова. Отдалече се вижда образа, а отблизо ярка абстракция от квадрати. Тиксото не е скъп материал, както боите и идеално подхожда по ширина за най-често срещаните мрежи.

Жунев е известен със своите оригинални работи. През 2009 г. е създал портрет на Сергей Есенин висок повече от 12 метра с площ 160 м² върху изоставен строеж  в Перм.

Но известност художникът е придобил след представянето на работата му „Гагарин. Разпятие“ на Денят на космонавтиката 12 април 2015 г.
На рисунката е изобразен първия космонавт Юри Гагарин разпънат на кръст.

На следващия ден творението било изпилено по заповед на заместник кмета на Перм, а съдът осъдил художника да плати глоба от 1000 рубли, с обвинение, че е увредил външния вид на сградата.

Инцидента с унищожението на това произведение предизвикал много бурна дискусия в обществото.

През 2016 г. Александър Жунев е създал от есенни кленови листа на стената на древна къща в Перм портрета на лидера на руска рок група Юрий Шевчук.

гора, Господарят дошъл в имението си и решил да обиколи с иконома си своите владения.

Изведнъж стигнали до пътечка, която водела до рекичка.

– Слушай, Вася, – казал господарят, – при следващото мое идване направи мост през рекичката или сложи обикновена дъска, поне да може да се минава без човек да си измокри краката.

След една година господарят пак дошъл. Отново обиколил имението си с иконома. Стигнали до рекичката, но там нямало мост. Господарят въздъхнал и без да каже нито дума, продължил нататък.

На следващият ден господарят тръгнал на лов и решил да мине през рекичката, защото от там била по-близо гората. За целта той си бе обул високи ботуши, но когато стигнал до рекичката, през нея имало мост.

Извикал иконома:
– Как така за една година тук не можа да поставиш и една дъска, а за една нощ цял мост си изградил?

– До сега нямаше толкова настойчива заповед, господарю!

Донка бе стриктна във всичко, което правеше, дори спазваше ограниченията на скоростта, когато караше колата си. Често я задминаваха по-нетърпеливите.

Свиреха ѝ с клаксони, а после бързо профучаваха край нея. Случваше се някой да ѝ се изплези или да ѝ направи знак с ръка, че е ненормална.

Една сутрин зад нея се движеше полицейска кола. Тя бе спокойна, защото спазваше правилата.

След няколко минути заедно с още една кола тя спря на знак“Стоп“.

Другият шофьор погледна в огледалото си и видя полицая. След малко мъжът, Донка и полицейската кола се движеха много по-бавно, отколкото изискваше ограничението.

– Колко сме примерни, – усмихна се Донка.

Към групичката се присъединиха още двама шофьори. Донка забеляза как мъжете бързо си закопчаха коланите и си прибраха мобилните телефони.

– Май доста напечено стана, – каза саркастично Донка. – Присъствието на полицаи им действа доста вразумяващо. Тези, които по принцип шофират безразсъдно, станаха кротки агънца и сега смирено следват правилата по пътя.

Донка дълго следеше след това, как необуздани шофьори при вида на полицейската униформа ставаха мирни, хрисими, същински божи кравички.

– Ако следвам Божиите заповеди – каза си Донка – и живея според законите приети от държавата ми, може би другите ще последват примера ми. Колко много ми се иска животът ми да бъде едно живо свидетелство за Исус на работното място, в къщи и навсякъде, където отида.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако аз правя нещата по правилния начин и някой последва примера ми, той ще се приближи повече до Христос.

„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

Този стих го чувах многократно. Но един ден се запитах: „Какво  означава да се търси Божието царство на първо място?“

С една дума казано: Направи Бог и Неговото царство свой  приоритет.

Неговите заповеди, неговите желания, Неговата любов, всичко трябва да бъде в центъра на това, което сме, и желанието да бъде. Всички други неща ще намерят своята позиция като резултат.

Тези думи в живота ми не са само когато ми е удобно, защото „времената са се променили“, или „Бог разбира колко съм заета“.

Исус ясно е казал, да оставим всичко и да Го следваме. Дори ако правиш неща, от които си много доволен, отблъсна всичко, което пречи на връзката ти с Него.

Разбира се, Господ иска да ни благослови. Той иска да  твори всички прозорци на небето и да валят подаръци, както духовни, така и физически. Бог иска да изпълни желанията в сърцата ни.

Добрата новина е, че Той се грижи за нас.

Преди да направя нещо, чета от Словото, моля се, слушам проповед….
Винаги след това се чувствам обновена и съм получавала много повече, отколкото чрез гледане на YouTube или просто взирайки се в компютъра си.

Бог ни почита, когато Той е почитан от нас като основен приоритет. Но Той е ревнив.

Бог не иска от нас да опитаме по нещо от живота. Той просто иска да вървим по Неговия път през цялото време. Разбира се Бог иска да успеем и да докаже, че Неговата сила във всеки от нас действа мощно, защото без Него ние нищо не можем.

За това нека Исус Христос да бъде в челните редици на нашите мисли и ръководството на сърцето ни. Тогава Той ще сложи всичко останало на мястото си. Така е обещал.

Беше 1968 година. В едно малко селце в Южен Виетнам имаше много християни. Един партизанин от Виетконг често присъстваше на богослуженията в църквата на това малко селище.

Веднъж той предупреди хората от селото:

– Ще ви нападнат хиляди войници и то много скоро.

Жителите на селото единодушно решиха:

– Ще поверим защитата си на Бога.

– Вместо да бягаме и да се крием, нека усърдно да се помолим на Бога, – предложи една възрастна жена.

И те застанаха, за да измолят защита от Господа. Пяха много християнски песни и химни. И Бог изпълни сърцата им с необикновен мир и спокойствие.

На следващия ден рано сутринта се чуха изстрели, но изведнъж те спряха. Никой повече не наруши тишината в селото нито този ден, нито на следващия.

Мина се малко време и войници, които бяха нападнали селцето, бяха пленени от силите на Южен Виетнам. Случи се така, че ги докараха на същото място, което бяха нападнали.

Един мъж от селото ги попитаха:

– Защо спряхте нападението си към нашето село?

– Когато открихме огън, – обясни един от войниците, – около селото ви внезапно се появиха големи хора, облечени в бели светещи дрехи. Ние стреляхме срещу тях, но те не падаха. Тогава ужасени се разбягахме, кой накъдето види.

Кой може да каже, че връзка между молитвата, помощта на ангелите и другите чудеса е случайна? Когато се молим, то „съвпаденията се случват“, а когато не правим това, тях ги няма.

Хубаво е, че видимият свят, по заповед на Бога е създаден за нас, но още по-чудно е, че ангели служат за нашето спасение.

„Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя“.