В Турция са измислили закон за бабите, за който мечтае целият свят.

Грижа за децата е най-големият проблем за работещите майки в Турция, но турското правителство е намерило едно просто решение, да плати на бабите, за да се грижат за децата.

През февруари 2017 г. В Турция се пуска програма, която ще осигури бабите с държавна заплата, за да се грижи за внуците си в делнични дни.

За тези, чиято пенсия е от 1 000 до 1 800 турски лири ( 250-450 долара), проектът дава възможност да печелят допълнителни приходи, като се грижи за внуците си у дома.

През 18 и началото на 19 век на корабите на Кралския военноморски флот на Великобритания били зачислени, така наречените „вдовици на моряци“. Те били съпруги на загинали членове на екипажа. На тях продължавало да се изплаща заплата на загиналия моряк.

Тази мярка била въведена като социална гаранция, че наемайки се на служба във военноморския флот, вместо в търговския флот, моряците знаели, че техните семейства няма да останат в бедност, ако те умрат.

Количеството на „мъртвите души“ варирало съразмерно с големината на плавателния съд и можело да се достигнат до 18 човека на кораб от първи ранг.

В една от страните на Европа е стартирал уникален социален експеримент, в рамките на който правителството ще изплаща на безработни основна месечна заплата в размер на 500 евро.

Експериментът е стартирал в понеделник във Финландия и ще продължи две години. Той обхваща две хиляди безработни.

Всички участници в експеримента са били избрани на случаен принцип. Правителството няма да контролира, как безработните ще харчат получената сума. Плащанията ще продължат даже и ако, участника в експеримента започне работа.

В същото време, средната работна заплата в частния сектор във Финландия е 3500 евро на месец.

Текущият показател на безработицата е  8,1% или около 213 000 души.

Често ли се оплаквате от живота? Смятате ли, че при вас всичко е зле и много неща не ставата така, както искате?

Навярно недоволствате от малката си работна заплата, отношенията със съпругата си или ви дразнят прекалено много съседите.

Единственото, което правите в живота си е това, да говорите негативни думи. Именно те не ви дават възможност да се движите напред. Потискат ви и  ви карат да се въртите на едно място.

Отървете се от негативните си думи и ги заменете с положителни, изпълнени с надежда и оптимизъм.

Прекарвайте повече време със семейството си. По време на отпуск пътувайте.

Замислете е над живота си.

Петър Николаев бе вложил всичките си пари в малък бизнес, който бе на крачка от проваляне.

При него работеше Антоанета или Тони, както всички я наричаха. Тя се грижеше за малък магазин, където изпълняваше всички функции, от отчет на стоките до почистване на магазина.

Тони бе бременна, а в къщи я чакаха двамата ѝ осем месечни близнаци. Бременната жена работеше на две места, за да изхранва семейството си, което едва свързваше двата края.

Нощно време тя доработеше като сервитьорка за няколко часа в един ресторант. Парите, които получаваше от двете места, едва стигаха за оцеляването на семейството ѝ.

Тони скоро щеше да излезе по майчинство. Николаев реши да ѝ помогне, за това я покани, на разговор в кабинета си.

– Много съм доволен от работата ви, – каза Николов, – за това реших да ви помогна. Ще наема още няколко човека в магазина, които да ви помагат, но на вас оставам директния контрол в него. Освен това ви увеличавам тройно заплатата, която сте получавали до сега при мен и ще ви изплащам шест месеца заплата малко преди и след като родите.

– Много ви благодаря, – каза развълнувано Тони.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Това означава много за мен, – разплака се тя. – Да живея знаейки, че ще имам заплата и осен това сега, когато съм в такова положение, ще има помощ в магазина …. Много ви благодаря.

Николов кротко обясни:

– Това не е благотворителност, а грижа за предан и отговорен работник. Такива съвестни работници, като вас, Тони, трябва да се пазят. За това реших да се погрижа за вас и вашето здраве. Вие сте ценен работник за мен.

Това е един прекрасен пример, как предприемач трябва да цени своите служители, така че съвестните и отговорни работници да не се чувстват небрежно изхвърлени от местата си, когато не могат да бъдат на работните си места.