На 15 януари 1919 г в един от алкохолните заводи в Бостън се взривил гигантски резервоар с меласа – сиропообразна течност, отпадък от захарната промишленост.
Вълната от меласа се понесла по улиците на града. Тя наводнила много къщи и убила 21 човека.
Една от причините за катастрофата е било очакването, скоро да се приеме сухия закон.
В случая стремежът е бил да се произведе колкото се може повече алкохол до настъпването на този момент.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.

Главното е да не се наруши Боливийския закон.

Жителите на едно боливийско село погребали предполагаемия изнасилвач и убиец в гроба на неговата жертвата.

В селото живеят предимно хора от индианското племе кечуа. Селото се намира в близост до гр. Колкечака, разположен на височина около 4200 метра над морското равнище.

Около 200 селяните научи, че полицията подозира в изнасилването и убийството на 35-годишната Леандро Ариас Ханко Сантос Рамос и решили сами да го осъдят.

Разгневените местни жители хванали Рамос и го погребали в един гроб с неговата предполагаема жертва.

Хванали младежът и на погребението на жената го сложили върху ковчега с тялото и ги закопали заедно.

На следващия ден, жителите блокирали пътя до селото, полицията и прокуратурата не могли да се доберат до тях.

Случаите за саморазправа с предполагаеми престъпници често се случва в селските райони на Боливия.

В друго село хвърляли камъни по заподозряни за грабеж, а след това живи били изгорени със неговият съучастник.

Уви, добре позната поговорка, че парите управлява света, е само част от истината. Светът, както и по-рано, под властта на монарсите е управляван чрез измама. Тогава са мамели само крале, а сега лъжат и подкупват тайно управниците.

Миналите крале управлявали по „Божия милост“, а новите управници, няма с какво да оправдаят своята власт. Както се твърди народа сам „избира“ управниците си и правилата уж са продиктувани от болшинството.

Измамите, подкупите и „властването“ са проникнали във всички нива на обществото. Силните на деня, както и преди, не разговарят с обикновения човек.

Всяко несъгласие, неподчинение се подтиска с груба сила, отчасти прикрита от „видимостта“ на закона.