Договорът създава автономно, зависимо княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия.

Територията на България трябвало да обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово. Това са границите според член 6 на договора.

Територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, без най-южните области, части от Косово, Качаник и Албания, Корчанско, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Никой член на властващите в Европа династии не може да седне на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. Това в казано в член 7 на договора.

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руските да останат още две години, според члед 8 от договора. Уточняват се и въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата, които са посочени в Член 9, 10, 11.

Австрийският парламент е приел закон, забраняващ чуждо финансиране на мюсюлманските организации.
В допълнение към „Законът за исляма“ такива организации имат право да използват Корана само в превод на немски език.
28-годишният австрийският външен министър Себастиян Курц е заявил, че в неговата страна трябва да бъде „австрийската версия на исляма, а не такава, която се налага в другите страни“.
Този закон е предизвикал недоволство от Турция, която активно подкрепя австрийските мюсюлманите. Според ръководителя на Службата по вероизповеданията на Турция Мехмет Горемза, този закон означава „връщане към религиозната свобода в Австрия на ниво около сто години назад“.
В Австрия живеят половин милион мюсюлмани, които съставляват около шест процента от населението. Според правителствени оценки, около 170 австрийци са се присъединили към редиците на джихадистите в Сирия и Ирак.

Полицията във Фъргюсън изпитва ново устройство, което намалява скоростта на куршумите.
Служители на американската полицията са получили алтернативно устройството, което е прикрепено към цевта на пистолета и може да причини доста болка, когато се стреля, но без да убие потенциален престъпник.
Според компанията, разработила алтернативния накрайник, „тази технология е липсващата връзка между смъртоносно и по-малко смъртоносна сила.“
Според планирането на изобретателите, куршумът при напускане на дулото, когато се стреля от пистолета, попада в кръгъл снаряд и губа скорост, което води до зашеметяването на жертвата, без да ѝ причини фатално нараняване.
Според полицейските власти, такъв „удар на тъп предмет със значителна сила“ ще намали броя на смъртните случаи от огнестрелно оръжие от служителите на закона.

Великобритания стана първата страна в света, където е разрешено да се използва ДНК на трима души за изкуствено оплождане. Почти всички са гласували в парламента за приемане на закона, насочени към предотвратяване на сериозни наследствени болести, които се предават от майка на дете.
Почти всички клетки на тялото ни са митохондриите. Те имат собствена ДНК, не носеща отговорност за външността, но се предават от майка на дете. Ако митохондриите в клетките на тялото на майката е повредена, тя може да доведе до увреждане на мозъка, сърдечно-съдови заболявания, слепота и други сериозни проблеми за детето.
Ако има митохондрии на здрав донор, при изкуствено осеменяване чрез този метод 0.1% от ДНК на донора се предава на детето. Това е достатъчно за предотвратяване на болестта. Освен това, здравата ДНК ще бъде приет от потомство на детето.
Първото дете заченато в епруветка по такъв начин ще се роди през следващата година. Противниците на решението са църквата и хората, които се противопоставят на така наречените „дизайнерски децата“, когато родителите могат да избират генетично външен вид, интелект и т.н. Но, според британския министър на здравеопазването Джейн Елисън, това решение за много семейства е светлината в края на един много тъмен тунел.

Бог ни се открива чрез съвестта ни. Съвестта е като светилник на душата ни. Даже и когато е притъпена и помрачена от греха, тя прави разлика между доброто и злото и свидетелства за Божията святост.
Защо, когато направя нещо лошо, в мен се появява преупредителен сигнал? Съвестта ни е дадена от Бога и се старае да ни отдалечи от злото и ни води към доброто. Съвестта може да бъде нашият най-чувствителен учител и приятел, а когато грешим, ние смятаме, че тя е най-големият ни враг.
„Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото“.  С други думи, съвестта е Божията светлина вътре в нас.
В „Критика на чистия разум“ Имануел Кант казва, че само две неща предизвикват у него благоговение – звездното небе над главата му и закона на съвестта в него.
Грехът може да затъмни и притъпи нашата съвест. И обратно, ако усъвършенства съзнанието си като вникваме в Божието слово, ставаме по чувствителни в морално и духовно отношение спрямо злото.
А как е твоята съвест?