На героя от филма „Човек на дъжда“ съчувстват мнозина. Този филм е посветен на хора аутисти. За такива хора  е проблем не само социалното взаимодействие, но  организацията и планирането на времето. За съжаление устройства помагащи за това до сега не е имало.
Посещавайки един от центровете за творческо обучение дизайнерите Грегъри Хейтър и Еми Шлосер създали устройство с названието Remind Daily Planner – Напомнящ ежедневник.
Той е станал особено необходим за възрастни аутисти, желаещи да живеят самостоятелно.
След изследване живота на много аутисти е станало ясно, че за да останат организирани, те трябва да следват определен режим. Именно това е ключът към спокоен и независим живот.
Уредът е снабден с вградена чувствителна на допир лента, която служи за проверка на завършеността на дадено действие. устройството помага на човек да подобри планирането и организацията на уменията си.
Устройството се състои от екран, аналогов часовник и сензорна лента, облечена в алуминий, която е прикрепена към еластичен ремък. Уредът планира деня и синхронизира плана чрез Bluetooth към комуникационен канал. Напомня за всяко планирано занятие, след което потребителя трябва да докосне лентата, за да потвърди за изпълнението на задачата и  да премине към следващата.
Преди това устройство са съществували много други начини за регулиране на тези дейности. Като се почне от записване на дъска, до изображение върху кубчета или движеща се лента.
Безусловно новият начин на организация е много по-удобен и достъпен.

В Талмуда е описано с най-голяма прецизност  всички характерни подробности, как трябва да бъде умъртвен животно за храна, като правилата са мотивирани от желанието, смъртта да е колкото се може по-безболезнена.
На три групи хора не е позволено да убиват животни. Това са глухонемите, малоумните и непълнолетните. На първите се забранява, защото не могат да произнесат нужното благословение, а на останалите, понеже не са в достатъчна степен отговорни да се заемат с подобна деликатна задача.
Ножът, с който се прави разрезът, трябва да е остър и гладък, без никаква грапавина. Законът е категоричен: “ И трите страни на ножа трябва да бъдат изпробвани“.
В Талмуда са изброен пет причини, поради които месото може да се окаже негодно за употреба. Това са: забавяне – ножът трябва да се движи напред назад без прекъсване; натиск – разрезът трябва да се направи внимателно, без да се упражнява каквато и да е сила; забиване – ножът не бива да се забива в плътта, освен да се разсече трахеята; приплъзване – разрезът не бива да се прави другаде освен в областта на врата; разкъсване – разрезът се прави така, че да не размести гръкляна и хранопровода.
Всяко от тези движения прави трупът негоден за консумация, ако е причинило болка на животното.

Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.

Живях дълго време в градче, което се намира далеч от моретата на света. Ръководех тамошната банка. Всяка вечер се срещах с играчи в едно кафене. Един от постоянните играчи се казваше Петров. Той имаше един умен малък син, с когото много се гордееше.
Един ден детето започна да рисува морето. Учуденият учител попитал малкия:
– Ходил ли си някога на море?
– Не, –  отвърнало детето.
– А твоите родители?
– Не, господин учителю, моите родители никога не са били на море.
– Да не би баба ти да ти е разказвала за него?
Момчето поклатило категорично глава.
– Баба не знае нищо за морето.
– А ти сигурно си го виждал в някоя книга?
– Не, господин учителю, вкъщи имаме само Библията.
– Защо тогава рисуваш морето?
– Защото го обичам.
Учителят се предал. През следващите седмици каквато и задача да възлагал на учениците си, малкият рисувал все морето. Учителят заръчал на класа всеки да направи картина на най-хубавото си преживяване през ваканцията и малкият нарисувал един рошльо на някакъв безбрежен жълт плаж, а зад него в наситено синьо едно могъщо море. „Ще му мине“, – помислил си учителят. Но се заблуждавал. Момчето продължавало да рисува морето, неотстъпно и непоколебимо.
Успехът му в училище се развалил. Започнало да рисува морето и през другите часове. Изпълвало полетата в тетрадката по математика с вълни. Те преливали от страница в страница, независимо дали трябвало да дели, или изважда, независимо дали решението на задачата било вярно или грешно. Изразходвало толкова много синя боя, че единствената книжарница в градчето трябвало да поръчва от складовете двойно количество сини моливи и сини водни боички.
Извикали бащата в училището. След настойчив разговор с класния ръководител и директора той се върнал вкъщи бесен, твърдо решен да сложи край на това безобразие. Забранил на момчето да рисува със синьо, а на жена си най-строго заповядал да не купува повече от този цвят. Но и това не помогнало.
Учителят казал на учениците да нарисуват Балкана. Малкият  нарисувал морето в червено. Учителят се отчаял. Колкото повече разубеждавал момчето, толкова повече то мислело само за морето. В края на учебната година малкият вече бил нарисувал морето във всички цветове и останал да повтаря.
Една вечер Петров, потиснат, се промъкна след нас в кафенето и се сви в един ъгъл. След няколко игри ни попита за съвет. Очаквахме този въпрос, тъй като предишните вечери беше играл като начинаещ. Мислихме, мислихме,….. В продължение на часове се чуваха само заровете.
И изведнъж някой каза:
–  Да му покажем морето!
И така тръгнахме към морето с всички деца от класа на малкия.

В градината били два ангела. Единият винаги си почивал, а другият непрекъснато летял от земята до Бога.
Почиващият ангел попитал другият:
–  Къде летиш така нагоре – надолу?
–  Аз нося послания до Бога, който започват с „Помогни, Господи…“ А ти защо винаги почиваш?
–  Аз нося послания на Господа, които започват с „Благодаря ти, Господи…“
В действителност, хората обикновено молят само за себе си, а да благодарят им е трудно. И това се случва всеки път….
Колко често благодарим, дори само за преминалия ден? Всяка минута Бог ни дава милиони подаръци, а нашата задача е да ги разпознаем и да му благодарим.