Симон беше добър поет. Поканиха го на едно пиршество. Той трябваше да рецитира свои стихове, написани в чест на домакина.

Поетите имат понякога странни хрумвания. Между стиховете, които бе донесъл за пиршеството, Симон бе вмъкнал и такива, които възхваляваха и прославяха Бога.

Домакинът много се засегна от това и каза на Симон:

– Ще платя само половината от уговорената цена. Нека другата ти плати твоя Господ. Щом толкова го почиташ и признаваш повече от мен.

Всички започнаха да се смеят на идеята на домакина.

– Прав е, – обади се някой от гостите, – кой е поканил Симон на пира, неговия Бог ли?

Малко по-късно в залата влезе един от прислужниците и пошепна на ухото на Симон:

– Отвън те чакат двама мъже.

Симон вдигна рамене изненадано:

– Никого не очаквам. Какви са тези мъже?

– Назоваха името ти, – допълни прислужникът.

Симон стана и напусна пиршеството. Излезе навън, огледа се, но никакви хора нямаше наоколо.

– Сигурно някой се е пошегувал с мен, – засмя се Симон.

Когато се обърна отново да влезе на пиршеството, се чу странен шум. Сякаш се пукаха и трошеха каменни стени.

До Симон долетяха викове на умиращи… Покривът на дома, в който бе преди малко, рухна пред очите му. Единствено той бе оцелял от пира.

Телата на загиналите така бяха смазани, че близките им не можаха да ги разпознаят. Но Симон освен поет имаше и друга дарба. Всичко, което виждаше се запечатваше в съзнанието му.

Той водеше близките на загиналите из руините и като стигнеха до нечии премазани останки, посочваше с пръст и казваше:

– Това е онзи, който търсихте.

Той бе запомнил, кой къде е седял до мига, когато бе паднал покрива.

Западните медии започват да изразяват съмнения, относно палестинските претенции за броя на загиналите в операцията „Нерушима скала“, на цивилни в Газа.
Британската радиотелевизионна компания Би Би Си и вестник «The New York Times» съобщават на 9 август: Структура на Хамас в ивицата Газа настояват, че израелската армия стреля безразборно, но убитите мъжете са няколко пъти повече от жените.
Това доказва, че Армията за отбрана на Израел е унищожила по време на операцията „Нерушимта скала“ няколко стотин терористите от Хамас. Mъртвите терористите са били откарани до болниците в Газа, облечени в цивилни дрехи, а не в традиционните камуфлажни за Хамас.
Нека си спомним, че след операцията „Оловно лято“ в края на 2008 и началото на 2009 г. от Хамас са казали, че са загубили само 50-60 бойци, но след това се е изяснило, че теротистичното движение е загубило 500-600 човека.

През 1883г. в Ню Йорк бил открит Брукленският мост. Изграден е за 14 години. Този мост съединява Манхатан и Бруклин. Свързан е с няколко рекорда.
Дължината му е 496 метра. Тежи 15 хиляди тона. В конструкцията му за първи път са използвани стоманени въжета.
По време на строежа са загинали 27 човека. Част от тях са умрели при падане и от огън, а други от кесонна болест, която развивали при работа под водата, при инсталиране на основните опори на моста.
Главният проектант умира още в началото на строителството и работата се поема от сина му – Уошингтън Рьобликг. Той също заплаща със здравето си, поради постоянното изложение на неблагоприятните условия на строежа.
Конструкция на моста се оказва достатъчно мощна и той е в експлоатация над 120 години.
В началото мостът обслужва единствено движението на конни впрягове и трамваи. В момента има 6 ленти за автомобили, а в краищата – пешеходни и велосипедни ленти. По моста е забранено движението на автобуси и камиони с тегло над 2,7 тона.