Всеки повярвал в Исус Христос, има в себе си силата на Святия Дух.  Но тази сила няма да проработи, ако не я накараме да действа.

Святият Дух няма да ви се натряпва. Той няма да изключи телевизора, нито ще ви вдигне от дивана, казвайки:

– А сега Мен слушай.

Не, Той е джентълмен. Изпратен е да ви помага в изпълнението на Божията воля, да ви укрепява, да ви дава съвети… Но той нищо няма да направи, докато не го помолите за това.

Помислете за това, Духът на Всемогъщия Бог, който се носеше над бездната и материализира Божието Слово по време на създаването на света, същия Дух сега е вътре в теб и чака да Го призовете!

Ако днес Исус дойде във вашия дом и седне на масата ви, нима няма да отложите всичко в страни, за да поговорите с Него?

Не бихте търчали покрай Христос, казвайки Му:

– Исусе, толкова се радвам да те видя. О, ако имах сили да поговоря с Теб, но Ти не можеш да си представиш, колко тежък беше денят ми. Всичко вървеше не както трябва. За това имам сила, колкото да легна и да гледам телевизия. Може би ще си поговорим малко по-късно.

Едва ли бихте постъпили така. Ако Исус е седнал с вас в една стая, вие бихте паднали на колене и щяхте да започнете да Му се покланяте. Бихте забравили за своята умора и какъв е бил денят ви днес. Не бихте пропуснали тази възможност да общувате с Него.

Чуйте, във вас живее Святият Дух. Той ви чака. Готов е  да ви отговори по всяко време на денонощието. И Той ще ви каже:

– Тук съм, за да те укрепя и да ти помогна. Зная твоите проблеми. Искам да ти помогна да ги решиш.

Той ви чака със сила, която ще победи всяко препятствие в живота ви. Само чрез молитва можете да приведете тази сила да работи днес за вас и околните.

Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

Сава много обича спортните надпревари. Някои от тях той следи, като използва записи на дадено състезание, мач или среща.

Един ден след като бе проследил записа на поредното състезание, облегна се удобно във фотьойла и се замисли сериозно:

„Колко жалко, че в живота няма възможност за такива повторения. Пропуснеш ли даден момент, той не се връща“.

Тези мисли го върнаха няколко години назад, когато внукът му Станислав възторжен изтича при него и каза:

– Ще имам мач по крикет, ще дойдете ли с баба да ме гледате?

Нито той, нито съпругата му харесваха този спорт, но той обичаше внука си, за това бързо се съгласи:

– Добре, кога е мача?

– Утре в 9 часа сутринта.

– Непременно ще дойдем, – обеща Сава на внука си.

На сутринта, когато тръгна с жена си, за да гледат как ще се представи Станислав в мача, Сава си взе една книга. Когато съпругата му го изгледа с укор, той тихо промърмори:

– Да мине времето по-бързо.

Мачът започна в 9 сутринта. Беше вече 16:30, но още не беше свършил. Сава бе останал с убеждението, че нищо интересно не се случва и бе забол поглед в книгата.

Изведнъж той чу овации, жена му го сбута:

– Станислав направи страхотен удар, видя ли го?!

Сава го беше пропуснал, а повторение нямаше да има. Не можеше вече да види, какво е направил внука му.

Този болезнен спомен, накара Сава малко да се размърда. Той стана, разходи се из стаята и погледна през прозореца.

– Колко много пъти пропускаме предоставените ни възможности, – тъжно въздъхна Сава. – Понякога забравяме да се молим за някого, да позвъним на приятел, който има проблем, да посетим някой, който е в нужда или просто да се усмихнем на поредния минувач.

Сава отново е върна и седна във фотьойла.

– Колко често пропускаме възможности да споделим вярата си, – с болка се усмихна Сава. – Ето, Бог ни подтиква да го направим, а ние като не Му обърнем внимание и не последваме призива Му, появилият шанс изчезва завинаги. Ако слушаме Божия глас, ще имаме много възможности да Му служим, споделяйки Благата вест и помагайки на ближните си.

Борис летеше с малък самолет. Когато излетя, той усети силна промяна в налягането. Уплаши се и започна да се моли:

– Моля Те , Господи, не позволявай да има турбулентност. Нека полетът да бъде безопасен.

Нашият живот прилича на полет, в който не знаем какво ни очаква – болест, смърт на близък човек, безработица, ….

Всички тези неща предизвикват турбулентност, в ежедневието ни, която ни плаши.

Хубаво е да знаем, че въпреки всички изненади по пътя, Бог винаги е с нас и винаги ни дарява с мир, независимо от обстоятелствата.

Учител от едно средно училище в град Цюанчжоу от китайската провинция Фуцзян, забранил на учениците да идват на училище с вносни обувки. Даденото решение се аргументира с това, че в училище се идва да се получат знания, а не да се демонстрира благосъстоянието на семейството.

В решението се казва, че поведението на учениците, когато учениците се хвалят със скъпите си обувки и се сравняват помежду си, кой има най-хубавите, е в разрез със скромният начин на живот, който се опитват да внушат на децата в даденото учебно заведение.

В нововъведението има разпореждане, съгласно което, всички учащи се, от следващата седмица, трябва да идват на училище с обувки от местен производител.

Това съобщение било разпространено по социалната мрежа WeChat. Реакцията на родителите не била еднаква.

Някои от родителите намерили нововъведението достатъчно разумно и подкрепили инициативата на училищното ръководство. Те също смятат, че училището не е място, където трябва да се показват модни тоалети.

Друга част от родителите се чудели могат ли децата им да идват на училище с обувки от известни чуждестранни марки, като Nike или Adidas, които се правят в Китай.

Според оценката на Централната телевизия в Китай понякога спортните обувки с китайска марка са по-скъпи от вносните марки.

Така например, в китайския интернет магазин Taobao маратонките на известния производител Li-Ning достига цена 2030 долара, а маратонките с марка Nike можеш да си купиш за 44 долара. Истината е, че обувки от Li-Ning  в същият Taobao могат да се намерят и за 19 долара.

Т.е. принципа „вносна стока = скъпа стока“ не винаги е вярно.

Трябва да се отбележи, че ръководството на училището побързало да обяви, че учителят, който е изпратил съобщение до WeChat на „само отечествени обувки“ не е съвсем правилно разбрал издигнатата от училищното ръководство инициатива.