Дойде един човек с котка при ветеринара. Бе летен сезон, семействата обикновено прекарваха на вилата.

На котката бе поставена диагноза трихофития. Ветеринарът обясни на собственика всичко и назначи лечение на животното.

– Да-а-а, – каза собственика на котката, – не знам какво да правя. В къщи са жена ми и двете ни малки деца, могат да се заразят. Добре, ще измисля нещо.

След месец котката е при ветеринара за преглед. Всичко е чисто.

Ветеринарът пита:

– А домашните ви не се ли заразиха?

– Не, – каза мъжът. – Наех на котката отделна квартира за един месец. Тя се намираше между дома и работата ми. Два пъти на ден отивах до работа си и съответно хранех и обработвах животното. След това се прибирах в къщи …

Този господин  по мъжки беше решил  проблема.

Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.

Изследователи от Университета Джордж Мейсън са открили 48 антимикробни пептиди в кръвната плазма на най-големият гущер в света  – комодския варан.

Този вид се среща само на индонезийския остров Комодо и три съседни острови. Дължината на тялото му може да достигне три метра, а теглото му надвишава 80 кг.

Слюнката на тези животни съдържа до петдесет вида бактерии (включително Enterobacteriaceae, Staphylococcus sciuri, Enterococcus faecalis), за това варана не се нуждае от мощна имунна защита.

Един от механизмите на имунната система са антимикробни пептиди в кръвта на животните – малки белтъчни молекули от 12-50 аминокиселини, които имат антибактериална активност.

Учените изследвали по-рано антимикробните пептиди в кръвта на крокодилите, решили да ги извлекат от кръвта на комодския варан.

Те използвали отрицателно заредени частици на хидрогела, за да уловят тези пептиди, които носят положителен заряд. След това, съставът на пептидите се определя чрез мас-спектроскопия.

Осем открити пептиди се изследват за активност срещу две опасни бактерии: Pseudomonas Aeruginosa и стафилококус ауреус (Staphylococcus Aureus).

Седем вещества са показали антимикробна активност срещу бактерии, а един пептид – само срещу Pseudomonas Aeruginosa.

Учените считат, че по-нататъшното изследване на пептиди в кръвта на комодските гущери може да помогне в създаването на нови методи на лечение, включително и срещу бактерии, които са устойчиви спрямо съществуващите антибиотици.

Цяла седмица се готвеха, но събирането на багажа не спореше. Забавяха ги дребни и малки неща. Предстоеше им поредното преместване. Надяваха се този път мястото да е по-добро, хората да ги приемат по-дружелюбно, така че да не се преместват повече.

Всяко преместване бе едно психическо сътресение за семейството, особено за бащата и майката, да не говорим за децата, които оставаха тук приятелите си.

Наближи очаквания ден.

Натовариха багажа си и се приготвиха да преминат на отсрещната страна на реката, където смятаха да се заселят на ново място.

Валеше силно. Дъждът проникваше до костите. Беше много кално. Трудно се вървеше. На някои места затъваха до колене.

Мъжът често побутваше бивола, които теглеше каруцата:

– Хайде Бобчо! Крачи по-бързо. Реката скоро ще стане пълноводна и тогава няма да можем да преминем.

Трудно преодоляха реката, но се яви ново препятствие. Брегът беше леко стръмен и се пързаляше ужасно.

Изведнъж малкият Петър уплашено извика:

– Татко виж бивола коленичи! Няма да може да ни изтегли!

Мъжът погледна към сина си, целия подгизнал във вода, усмихна му се насърчително и спокойно каза:

– Това животно е по-силно, когато е на колене.

Петър наблюдаваше упоритостта на бивола. Животното напрягаше сили и когато виждаше, че вече не може, заставаше на колене и така издърпваше каруцата с голяма сила и то много бързо.

Петър се се замисли:

„Татко бе прав. Така е и при нас. Когато става труден живота ни, ставаме по-силни, когато коленичим пред Бога в молитва“.

Един учител вървял по пътя с учениците си.

Видели яма, а в нея вол. Стопанинът се опитвал да го извади, но не му стигали силите.

Учителят кимнал на учениците си и те помогнали бързо да се извади животното.

Отишли по-нататък. Отново яма и в нея вол. На края на ямата седял селянин и плачел.

Учителят минал покрай него без да му обърне внимание.

Учениците го попитали:

– Учителю, защо не пожела да помогнеш на този селянин?

– Да му помогна да плаче ли?