Идеята е била в това, да се изобразят животни от отпадъците на различни производства.

Поредицата от необичайни произведения на Артур Бордало има за цел, да привлече вниманието към проблемите на отпадъчни продукти и материали, които не се използват повторно.

Те замърсяват и негативно въздействат върху планетата.

Изобразените животни са направени от материали, които отдавна не се използват в производството или в ежедневието.

Творбите на Бордало са изработени от повредени брони, изгорели кофи за боклук, гуми и други части, които могат да бъдат рециклирани.

Някои от детайлите художникът е получил от компании, които се занимават с рециклиране на материали.

„Хората, разбира се! Дойде ми до гуша от тях. Идва ми да отида някъде далече, където няма никой. ….. Как може кучетата и съседите  да са толкова несъобразителни. За животните как да е, но нали си имат стопани!“

Навярно сте чували такива и подобни реплики край себе си.

Но всъщност кой точно ни разгневява?

Навярно повечето от вас ще кажат: „Глупавите и егоцентрични действия на другите хора ме вбесяват“.

Наистина ли външните събития ви разстройват? Когато се ядосате на някого, вие автоматично го превръщате в причина за вашите чувства. Обикновено в такива случаи казвате: „Дразниш ме! Ходиш ми по нервите“.

Това, че другите ви разгневяват, не е вярно. И ще ви го докажа.

Нахален младеж може да ви прережда на опашката в магазина. Продавач може да ви пробута „негодна“ стока. „Приятел“ може да ви „прецака“ и да не ви даде дължимото от обща бизнес сделка…..

Няма значение колко несправедливи и ужасни ви изглеждат другите хора, те не могат да ви разстроят и ядосат.

Горчивата истина е, че вие сте този, който „твори“ яда, който изпитвате. Не, това не са глупости. Самото действие може и да не ви повлияе, колкото и обидно да изглежда. Всичко зависи от това, каква насока на мислите си ще дадете.

Вашите чувства са резултат от значението, което приписвате на случилото се. Ако приемете по-спокойно нещата, ще можете да намерите и правилния изход от случая.

В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?

Домашните животни могат да окажат сериозно влияние в юношеството. Тогава детето се намира в противоречие с околните и няма с кого да обсъди своите проблеми.

В този случай домашните животни могат да станат за него верни слушатели, с които юношата може да сподели болезнените неща, които го съпътстват в ежедневието.

Не казвам, че родителите не трябва да търсят контакт, за да се разреди напрежението в децата им, но наличието на куче или коте в дома би помогнало в тази насока.

Съществуването на представител на фауната в трудната юношеска възраст, може да стане обединяващ фактор в семейството.

Ако родител и подрастващият му син или дъщеря имат общо хоби в дома, това ще смекчи напрежението на взаимоотношенията в семейството. Ще послужи като сигнал за свършване на войната между родители и деца.

Николо Тарталя е известен в света с това, че пръв е намерил начин как да изчислява корените на кубично уравнение. Едно от неговите хобита е било да измисля разнообразни логически задачи.
Днес ви предлагам една от тях.

Преди смъртта си един човек оставил завещание, според което 17 коня трябвало да се поделят между тримата му синове в отношение: 1/2:1/3:1/9.
Как е било изпълнено завещанието?

Вероятно ще приложите уравнение, но Николо е живял във съвсем друго време и е разсъждавал преди  всичко логически.

Да, отговорът е два, шест и девет коня, но интересното е решението на Тарталя.

Как мислите, какъв начин е предложил той?

Днес всеки от нас знае повече по математика от Николо и за това ще ви бъде трудно да разсъждавате логически като него, но все пак опитайте.

Отговор: Ако се прибави още един кон, общия брой на животните ще стане 18. Ако се изчислят пропорциите спрямо 18, се получава точно число за дела на всеки от синовете. При това един от конете ще се окаже излишен.