Драгомир и Милен влязоха в стаята. Три от стените бяха окичени с лавици,  с плътно наредени една до друга книги, които  стигаха до тавана. На четвъртата стена бяха подредени папки и бележници.

Двамата се огледаха внимателно.

– От къде да започваме? – попита Драгомир.

– Всички книги, папки и бележници отдавна са преровени и изследвани, – каза Милен.

– Тогава какво ще правим?

– Ще търсим там, където никой не е търсил досега, – отговори съвсем сериозно Милен.

– И къде е това там? – намръщи се Драгомир. – Тук има само една огромна стая наблъскана с книжа.

– Николаев е бил интересен тип. Той е от хората, които крият тайните си на очевидни места, – започна да разсъждава на глас Милен. – Ако ти бе на негово място къде би скрил нещо, което не искаш другите да намерят?

– Май трябва да се елиминира всеки къс изписана хартия и стелажите, – почеса се по главата Добромир.

– Много точно, – съгласи се Милен.

– Може би някое тайно чекмедже, тухла край камината? – подхвърли като идея Добромир, като погледът му започна подробно да изучава детайлите около камината.

– Ти подценяваш Николаев. Той е бил човек с богато въображение. Тайните чекмеджета и отвор край камината са отдавна известни прийоми, – подчерта Милен.

– Вграден тайник в мебел или зад картина на стената? – опита се да гадае Добромир.

– Мебелите и картините не са добро решение, защото могат да се подменят или преместят. Трябва да мислим за нещо, което е неизменно, – замисли се Милен.

Изведнъж лицето на Добромир светна и той погледна към краката си.

– Подът! – извика той.

– Хайде да съберем килимите, – предложи Милен.

След като операцията приключи, Милен нареди:

– Внимателно огледай отворите между дъските. Търси място, което изглежда протрито и малко износено.

Двамата обхождаха пода и внимателно го оглеждаха. Измина малко повече от половин час, когато Добромир вдигна глава и се усмихна. Извади един жетон от джоба си и го пусна между две дъски, след това внимателно повдигна едната.

– Намерихме го! – възкликна Добромир развълнувано.

Милен легна на пода и надникна в образувалия се отвор. Вътре имаше кожен пакет. Милен го хвана много внимателно и го изтегли навън. Постави го на масата и двамата замръзнаха в очакване.

Милен със страхопочитание отвори пакета. От него извади бележник с дебелина около шест сантиметра.

Внимателно го разтвори. Вътре имаше чертежи и обяснения към тях. За Милен нямаше проблем  с разчитането на написаното, защото той знаеше около десетина езика писмено и говоримо и още толкова, макар и не толкова добре.

– Това е, – засмя се Милен. – Намерихме изобретенията на Николаев. Това наистина са откритията му, които не е искал да сподели със света. Той се е страхувал, че те могат да донесат разруха на хората, а не благоденствие.

Това бяха ценни изобретения и изследвания. Въпросът бе: „Как и за какво ще се използват по-нататък“?

Дали този бележник не трябва да изчезне отново, така че хора с лоши намерения, да не протягат ръце към него? Това бе трудна дилема за решаване ….

 

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?