Полицията в Илинойс задържала гол американец, избягал от паяк, който открил в леглото си.
Членостоногото до такава степен е уплашило мъжът, че той избягал от дома си, така както спял, чисто гол.
Но историята не свършва до тук. На пътя на изплашената жертва се намирала стъклена врата и той преминал през нея получавайки многобройни рани.
Пристигнали по повикване от свидетели полицаи, завели мъжът да се облече в дома си, а после го откарали в болницата.
След като лекарите му дали първа помощ, мъжът е бил арестуван за нарушаване на обществения ред.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.

В нашата памет може ли гладко да се натрупа цялата информация, предоставена от сетивата ни?
Изследвания и експерименти проведени от психолози показват, че това не винаги е възможно. Не винаги паметта на човека е способна достоверно да възпроизведе получената от нея информация.
По време на един такъв експеримент на участниците е бил показан диапозитив. На него имало вагон в метро. Във вагона пътували двама човека, един чернокож и един бял. В ръката на белия човек имало испански сгъваем нож.
Експериментът се е извършил така. На един от групата е показан диапозитив. Той по памет е трябвало да разкаже за видяното на друг, а той на друг и т. н., докато описанието достигне до последния от групата.
Изследователите се убедили, че в паметта на участниците стават интересни и разнообразни изменения на информацията. Ножът сменил собственика си, даже се появила и възможна жертва. Ето как звучало описанието на последния участник, когато то стигнало до него: „Във вагон от нюйоркското метро, който вървял по улица Портленд, се намирала еврейска жена и чернокожо момче, което държало испански сгъваем нож“.
В друг експеримент на групата участващи бил прочетен списък от  думи: сън, уморен, събуждам се, креват, нощ, отдих, хъркане, безсъние, одеяло. Когато помолили участващите в експеримента да възпроизведат по памет някои от думите, болшинството добавяло думата „спя“, която изобщо не фигурирала в списъка, но всички били убедени, че тя се намира там.
Дори постъпващата информация да се запомня достоверно, в някои случаи тя все пак ще бъде изкривена.
В момента, когато стане изкривяването, започва процес на кодификация. Процесът на кодификацията позволява да се съхранява и след това да се възпроизвежда информация с по-голяма прецизност и икономия. Кодификацията е активен процес, включващ цялата система от умствената дейност на човека. С помощта на умения и стратегии нашия мозък реагира на нуждите и ценностите ни. Тези лични фактори, понякога до неузнаваемост променят информацията.

Нишката на паяжината е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Стоманата е известна като един от най-здравите материали. Паяковата нишка е 5 пъти по-здрава от стоманата и не е плод на човешките ръце, тя се отделя от едно насекомо. Произвежда я всеки паяк, който можем да видим почти на всякъде.
Друга забележителна особеност на тази нишка е, че е изключително лека. Ние можем да демонстрираме това с един пример. Тази достатъчно дълга, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. Освен това паяковата нишка може да се разтегне дотолкова, че да достигне четири пъти собствената си дължина. Много е трудно намирането на материал, който е едновременно здрав и еластичен. Например стоманените кабели са един от най-здравите материали, но тъй като не са еластични като каучука, те бавно се деформират. Каучуковите кабели от своя страна пък, въпреки че не се деформират, не са достатъчно здрави, за да повдигнат тежки товари.
Паяците изготвят различни нишки в тялото в зависимост от целите. Нишките освен, че притежават различни качества от гледна точка на здравина и еластичност, имат различна дебелина и ниво на лепливост.
Например, въпреки че нишката за придържане, която играе толкова голяма роля в живота на паяка, не е лепкава, тя е здрава и еластична. Може да издържи  два или три паяка. Благодарение на тази нишка паякът пренасяйки жертвата, която е уловил, може да се придвижва надолу и нагоре.

Жителите на едно от селищата в Пермския край усетили странен подземен удар, паралелно с това чули странно бучене.. Причината за това явление не е установена.
В този ден жителите почувствали някакво колебание под краката си. Това не предизвикало паника, защото в град Березники, където е станало това, са се срещали и други аномалии преди. Много рядко в дадения населен пункт е пропадала почва.
Такова „престъпление“ природата е извършила три пъти. Всеки учен има различно мнение по случилото се. Според заключенията на геолозите, районът е станал жертва на сеизмични вълни, зародили се в Кировска област. Други твърдят, че всичко е в следствие на използване на снаряди на полигона. Военните се оправдават, че гражданите са чули тътен, който изобщо не напомнял на взрив. Подземните трусове по никакъв начин не са свързани с огромен шум.
Ако има нови трусове, възможно е мащабите да бъдат по-големи. Пропадане на грунда е отбелязан още миналата година. Мястото на катастрофата се намира близо до управлението за изграждане на шахти. За последен път такова мащабно бедствие е станало тук през 2006 г. Тогава рудникът „Уралкалий“ бил потопен. След година пропада грунд край една фабрика, а две години по-рано дълбока яма се е образувала под железопътните релси.
Много учени са правили изследване на тези места, но нито един не е могъл да обясни причината за появата на това явление. Много експедиции са се върнали с празни ръце от там.