В списание Investigative Genetics е публикувано изследване на група учени, ръководена от Sylvanas Tridiko от австралийския университет Мердок.
Специалистите твърдят, че микробите, които живеят в слабините на хората могат да бъдат използвани вместо генетичния материал. Те могат да помогнат на правозащитните органи при идентифицирането на престъпници, участващи в дела от сексуален характер.
До сега извършвалите изнасилване престъпници вземат предпазни мерки и не оставят генетичен материал и за това ДНК анализ не може да се направи.
Професор Tridiko твърди, че метода за  идентифициране на лицата, чрез анализиране на микробите ще бъде много полезен, тъй като извършителят прехвърля във всеки случай микроби от тялото си на жертвата.
В своите експерименти, експерти изследвали живата микробната общност в ингвиналните коси на седем души, двама от които са били съпруг и съпруга.
Изследователите са заявили, че микробите, както и ДНК могат да служат като средство за идентификация на лице. Нещо повече, биолози са успели да установят, че участвалите в експеримента съпруг и съпруга са имали преди 18 часа сексуален контакт.
Това показва, че микрофлората наистина може да служи като надежден „свидетел“ на събития, представляващи интерес за правозащитните органи при разследването на сексуални престъпления.

По улиците на черноморският ни град Варна се появила мистериозна котка оцветена в зелено. Няколко седмици месните умували какво е станало на животното.
Някои предположили, че е жертва на хулигани. Имало е много дискусии и спорове. Въпреки разгорещените дебати „бандитите обезобразили нещасното животно“ не били намерени.
Един проницателен жител на града разкрил загадката. Той просто проследил котката.
Оказало се, че животното е нощувало сред синтетична зелена боя в един изоставен гараж.
Какво е станало с котката след това, никой не знае.

Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Азбестът или хризотил е един от смъртоносно опасните камъни и минерали. Той не е изкуствен продукт, но се явява един от най-плашещите минерали на планетата.
Действа като токсин, поради своя химически състав отравя жертвите си, като провежда механична диверсия в белите дробове на човека.
Азбестът е съставен от силициев диоксид. Той е най-разпространеният твърд минерал на Земята.
Залежите на азбеста се състоят от натрупани хиляди крехки и малки нишковидни кристали, които могат да се пренасят по въздуха. Така те лесно попадат в белите дробове на човека. Канцерогенните ефекти се дължат на постоянно възпаление на белодробната тъкан, което води до образуване на белези.
Образования от азбест могат да се намерят между всеки набор от силициев диоксид, така че при проучването на такива видове трябва да се спазват съответните правила за безопасност.
Странното е, че естественото изветряне на този минерал води до разпространението му в земната атмосфера. Като резултат, в белите дробове на много хора могат да намерят малки частици на азбестови влакна.

Старите военни снимки от фронта в ръцете на френски художник са се трансформира в очарователни колажи с дълбок смисъл. Оръжието в ръцете на войниците е заменено с пъстри цветя. Авторът се е опитал да подчертае идеята за невероятната жестокост на безмислените войни, които така хладнокръвно и безмилостно отнемат човешкия живота.
Господин Блик е творческия псевдоним на френски художник, автор на злободневни серии от фото колажи на тема война и насилие. От старите черно-бели снимки, показващи жестокостите на военните действия, художникът е направил актуални за днешния ден колажи. Заменяйки оръжията с цветни илюстрации на цветя, авторът на колекцията е показал цялата нелепост и безмисленост на кървавите войни, жертва, на която са милиони човешки животи.
С помощта на оригинала и в същото време провокативния начин за насърчаване идеята за пацифизъм господин Блик повдига сериозен социален проблем. Яркият контраст между тъмните изображения и красивите цветове, олицетворяващи мирния живот, създават интересен ефект, който веднага хваща окото.
Това те предизвиква да се замислиш. Не можеш да останеш безучастен срещу такова предизвикателство.