Девет американки тайно даряват хората с пратки донасящи щастие в продължение на 35 години. За тази секретна мисия не знаели дори техните съпрузи.
В Западен Тениси, не далеч от Грейсланд, девет жени, или както те обичат да се наричат, „Деветте Нан“ се събират през нощта, за да донесат щастие на хората. Точно в четири часа започват ежедневните си навици, ритуал, които дори техните съпрузи не знаели за 30 години. И всичко започвало с печенето.
Една от тях пресявала брашното, друга приготвяла яйцата, трета тиганите…. Сменяли си често местата в зависимост от настроението. Но те имали една главна между тях, която обикновено била най-възрастната.
През оставащите три часа деветте жени пекат стотици пайове, след това незабелязано ги давали на хората в нужда, оставяйки след себе си само слаб аромат на ванилия и лимон.
Шофьорът, който разнасял стотици пратки от този вид, не знаел с какво се занимават тези жени. Той не знаел, че е част от техния план, но с радост получавал една кутия със вкусен пай за себе си.
Всичко започна преди 35 години, когато жените отново се събират да играят бридж.
Тогава те седели и си спомняли как техните баби и дядовци са помагали на хората. Бабата и дядото на Мери Елен се грижили за четири сестрички, когато майка им починала, а по късно, когато нейните родители се нуждаели от помощ те я взели при себе си.
Бабата на Рут, когато прочитала във вестника, че някой е умрял, изпращала специална торта на семейството. Не било нужно дори да познава тези хора, достатъчно ѝ било да види усмивки на лицата им.
И тогава тези девет жени се замислили как те могат да помагат на хората.
Една от жените предложи да не харчат пари за химическо чистене и за пране, а след това да използва спестени парите за добри дела. Не на всяка от тях било приятно да пере …,, но все пак се съгласили. Така за един месец те спестили 400 долара, а съпрузите им дори не забелязали. Дрехите им били чисти, както преди.
Така жените започнали да се вслушват в разговорите на другите. Те подслушвали, разбира се, с добри намерения, в салона за красота и дори по време на пазаруване. И като чуели за вдовица или самотна майка, който се нуждае от помощ, те анонимно плащали сметките за комунални услуги или купували нови неща за децата.
Те изпращали колет на даден адрес с бележка: „Някой те обича“. Колкото повече хора успели да направят щастливи, толкова по-смели ставали.
Те пътували из бедните райони и търсили къщата, където прозорците имат само вентилатор. Това означава, че хората, които живеят там, не могат да си позволят климатик. Обръщали внимание на тъмните стаи, ако няма светлина, тока е изключен за неплащане на сметката. Те се връщали преди зазоряване, за да изпратят навреме пакетите си.
Техните действия останали незабелязани, докато преди пет години, съпруг на Мери Елън не забелязал, че жена му тегли големи суми пари от банковата им сметка.
Нямало начин как да се скрият нещата. Така след 30 години била разкрита тайната мисия. Съпрузите им веднага предложили помощта си. Така се включили и децата им и започнали да кроят нови планове.
Сега разполагат с ресторант, който бил собственост на сина на една от жените, което им позволявало преди да дойдат работниците сутрин да извършват благородната си дейност. Те дори наели „координатор на щастието“, лице, което подслушвало разговорите на хората. Помолили момичето, което се занимава с това да не разкрива „тайната“, така че родителите ѝ смятали, че тя се занимава с маркетинг.
За последните 35 години тези девет жени са пожертвали 900 долара в местната община, но това не означава, че не им е останало време за приготвяне на малки пратки на щастието. Понякога те просто взимат телефония указател и изпращат торта на някой адрес.
Не всеки има баба и дядо, които да се грижат за тях, но тази група жени искала да покаже на хората, че някой се грижи за тях. Те искали да зарадват някого, да го направят щастлив.

Смехът и усмивката са главните атрибути на открития и успешен човек. В процеса на формиране на искрен и неискрен смях лежат различни явления. Неискреният смях може да доведе до значителна вреда за човешкото здраве.
Това изявление са изразили психолозите от Университета в Мичиган. В рамките на две седмици, те са анализирали поведението на водачите на моторни превозни средства на различни градски маршрути и въздействието на техните усмивки и смях, когато са отговаряли на пътници.
Организаторите на това проучване смятат, че неискрен смях,  не съответства на вътрешното настроение на участниците и става основната причина за загубата на сила и настроение. Забавен е фактът, че жените повече страдат от неискрен смях, отколкото мъжете. Защо това е така, учените не знаят.
Авторите на това проучване смятат, че препоръката на ръководството работещите в една фирма да са винаги усмихнати и приветливи, може да има негативен ефект, защото изявата на способностите на тези хора ще бъдат по-ниски поради лошото настроение. По този начин фирмата може да загуби много повече, защото голям брой от мениджърите няма да са продуктивни.

Приготвил се търговец да пътува зад три морета та на четвъртото. Извикал дъщерите си и ги попитал:
– Какви екстри да ви донеса, скъпи мои?
– Донеси ми, татко, кривка! – помолила първата
– Това лекарство ли е, какво е? А на теб за какво ти е? – вероятно бащата бе чул копривка.
– О, не, татко! С него се правят по-лесно овали. А, вземи ми и логаритмична линийка.
– Колко сантиметра да бъде дълга, дъще?
– Няма значение, татко. Ще запомниш ли?
– Ще запомня. А на теб какво да донеса ? – обърнал се към втората си дъщеря.
– А на мен ми донеси тестер.
– Сухари ли ще печеш на него? – попитал бащата вероятно чувайки тостер.
– Не, татко, това е измервателен уред с проводници и скоби. И електронен не ми взимай. По стар модел искам. По-полезен ще ми бъде.
– Ох, – въздъхнал бащата, – а на теб какво да ти донеса? – обърнал се той към най малката.
– А на мен, татко, ми донеси фреза. А още електричен трион, ъглошлайф, бормашина и уред за електро-дъгово заваряване, а електроди не ми взимай, ще си взема от строежа.
– По дяволите! – закрещял бащата, – Вие сте жени! Не се ли виждате? На тебе червило, на тебе помада, а на най-малката  лак за нокти и списание „Cosmopolitan“.  И докато си дойда да бродирате! Ясно ли е? Огради не стройте, канали не копайте и дърва не сечете. Бог ми е дал дъщери, чувате ли ме?!

Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.