Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.

Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.

Благодарение на феминистките движения във Франция е забранено използването на обръщението „мадмоазел“.
Според феминиските, това обръщение се явява проявление на сексизъм и кара жените да разкриват семейното си положение.
След приключване със старите обръщения, в страната остават само следните за жените „мадам“, а за мъжете „мосю“.
Във Франция „мадмоазел“ наричат неомъжените жени. То носи скрит смисъл и под подразбиране се възприема като комплимент.
Когато французин нарича една жена „мадмоазел“ той подчертава, че тя е привлекателна и свободна.