Космонавтите са най-суеверните хора на планетата. При полет по традиция те взимат стръкче естрагон, защото то най-дълго от всички растения запазва миризмата си и напомня за Земята. А при старт руския екипаж се изпраща с песента “Земля в иллюминаторе”.
Начало на „космическите суеверия“ е поставил главния конструктор Сергей Каральов. Известно е, че той не обичал стартовете в понеделник и винаги премества датата, ако се пада в този ден. Защо го е правил си остава загадка. Каральов устоявал гледната си точка дори и пред по-висше стоящите, от което се разгаряли не малко сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера, космически кораби на Съветския съюз не са излитали в понеделник. После започнали да летят и в този ден, но се случили 11 аварии и от 1965 г. понеделник в съветската, а сега и в руската космонавтика неофициално се смята за „нестартов“ ден.
За Байконур има и „нещастни дати“. Старт на 24 октомври не се насрочвал. В този ден на стартовата площадка не се извършват никакви сериозни дейности. На 24 октомври 1960 г.  на стартовата площадка в Байконур се е взривила ракета носител МБР Р-16, загинали са десет човека. На същата дата през 1963 г. на старта избухнала ракета Р-9А и изгорели осем човека.
Друго суеверие е свързано със „щастливия“ оператор, който винаги натискал бутона за старта. Това бил капитан Смирницкий. Нито едно изстрелване на ракета не ставало без него. Даже когато имал екзема пак натиснал бутона, защото Каральов смятал, че този човек има „лека ръка“.
Същия Каральов строго е забранявал на старта да се появява един от конструкторите, защото по време на едно от дежурствата му имало проблем.
Космонавтите никога не раздават автографи преди първия полет. Въпреки това, целият екипаж винаги се подписва на бутилка водка, която изпива на Земята, в казахската степ, след успешен полет.
Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратите на хотелските стаи, където преспиват преди самия старт. Такива автографи е забранено да се изтриват и заличават.
Алкохол космонавтите можели да употребяват 12 дена преди старта, когато основния и дублиращият екипаж идват в Байконур на „работа“. Дублиращите космонавти обезателно трябва да пропуснат по 100 грама чист технически спирт, а основния състав можел да изпие само глътка шампанско, след одобрението на комисията по избиране на екипажите.
Половин час преди началото на старта космонавтите дубльори пият „за късмет“ с основния състав и журналистите. Само два пъти дубльори не са взели участие в тази традиция, но е имало неуспех, затова от тогава стриктно се спазва този ритуал. След завръщането си от космоса, космонавтите засаждат дръвче със своето име на алеята на космонавтите в Байконур.
Говори се, че поради суеверие са се страхували да изпратят Валентина Терешкова в космоса. Това било свързано със традицията на моряците, жена да не бъде допускана на борда. Но съветското ръководство не било много суеверно. През 1963 г. в навечерието на международната конференция на жените в Москва в пространството трябвало да лети жената.
В космоса дълго време не били допускани мустакати мъже. По време на полета Виктор Жалабьов имал мустаци и програмата трябвало да бъде спряна предсрочно.
Заедно с екипажа в космоса отивали и меки играчки. Те не били само талисман, но помагали на космонавтите да усетят момента, когато преминават в безтегловност.
При старт на космически кораб не се казва „последен“, като например, „последния старт на станция Мир“, предпочитат да казват „крайния“. Също така космонавтите никога не се прощават с изпращачите.
Когато космонавтът се изкачва по стълбата към кабината на кораба, обезателно трябва да помаха с ръка за довиждане.
На космодрома в Плесецк преди стартирането на ракетата върху нея обезателно пишат „Таня“. Казват, че това име е въвел влюбен офицер в някоя Таня, при извеждането на първата ракета там. Веднъж забравили да въведат щастливото име на корпуса и ракетата преди старта се взривила.
Един ден преди старта космонавтите гледат филма „Балото слънце на пустинята“. Това е свързано с трагическа страница от историята на съветската космонавтиката. На 30 юни 1971 г., при завръщането на екипажа на Земята в състав Доброволски, Волков и Пацаев, корабът с космонавтите се взривил. Следващият полет на „Съюз-12“ минал успешно и се установило, че преди това екипажът е гледал филма „Бялото слънце на пустинята“.
За космонавтите е правило да се изпикаят върху колелото на автобуса, който ги води към стартовата площадка. След това им нахлузват скафандрите и плътно ги стягат, следващата възможност да се облекчат е след няколко часа, когато са вече в космоса. Ритуалът е тръгнал от времето на Юри Гагарин, който поискал да спрат колата за малко в казахската степ по пътя към Байконур. Други смятат, че основателят на тази традиция е главния конструктор Сергей Корольов, който винаги оросявал ракетата преди старта.
Напоследък преди старта космонавта получава от началника си приятелски ритник.
Но със числото 13 няма никакви космически суеверия. Малко хора не харесват това число, но мания за „петък 13-ти“ няма.
В НАСА числото 13 не го обичат особено, защото на такива дати са се случвали неприятни инциденти. Така знаменития лунен „Аполо 13“ тръгнал на 11 април, но на 13-ти имало експлозия на борда на кораба. Взривила се една от кислородните бутилки.

Скъпи, жени, никога не искайте от Дядо Мраз за Нова година „приказен живот“. Принцеса няма да ви направи. Но виж Иван Глупака може и да ви изпрати.
Отново се празнува Нова година в детската градина. Костюмите за Дядо Мраз не достигат, та трябва да се радваме и на каквото има.
Малко момче седи близо до украсената елха. Към него върви маскиран като „смърт“ човек, с черна качулка и коса в ръката.
Изплашеният малчуган бързо се изхлузи от стола и тихичко прошепна:
– Дядо Мраз, цяла година се държах добре и правех всичко, което ми кажеха родителите….Вие…навярно имате грешна информация за мен…
–  Глупости, не мисли за това! Стани и ми кажи стихчето си, – каза мнимия Дядо Мраз.
Момчето бавно треперейки се изправи и колебливо започна:
– Отче наш! Който си на небесата …

Блудкавата и еднообразната храна може да предизвика нервен шок и психически разтройства. Учените установили, че всяка безвкусна храна снижава настроението, прави хората апатични и в най-добрия случай предизвиква хронична умора. Строгата диета, в която се използват продукти не по вкуса, може да доведе до нервно разтройство.
Депресираните хора не възприемат положително еднообразната храна. Те я възприемат болезнено и с отвращение.
Болните хора не усещат познатия и любим вкус и ядат автоматично. Те не осъзнават какво количество поглъщат. Така започват да надават на тегло.
30% от депресираните хора с нормално тегло започват да пълнеят. Жертви на диетичните депресии често стават жени, те много повече от мъжете използват изтощителните диети.
В резултат на това, мозъкът е лишен от хранителни вещества и изпраща сигнали към тялото на безпокойство и напрежение. Хората започват да се чувстват нещастни, неудовлетворени и раздразнителни.
Учените са установили, че ако дълго време се използва една и съща диета се нарушава метаболизма и в организма се натрупват кетонови тела, които имат отрицателно въздействие върху мозъка, което може да доведе до сърдечни заболявания.

В древния римски град Аквилея е построен храм на Венера, единствен по рода си. В него се намира статуя на плешивата Венера.
Този храм е издигнат като благодарност към жените на града, които са пожертвали дългите си коси за лъкове и катапулти по време на продължителната обсада на града.
В резултат на тази саможертва защитниците издържали.

При юдеизма, исляма и християнството, жените традиционно не могат да претендират за духовен сан, с изключение на тези, които ръководят женски манастири.
Въпреки всичко в края на 20 век в различни клонове на споменатите религии на жените е било позволено да бъдат ръкополагани.
Ако в ортодоксалния юдеизъм до сега не са се признавали правата на жената, то в реформирания юдеизъм такива права за тях има.
В Китай мюсюлманки могат да  стават имами в специални джамии, а западните страни, особено в Канада, са се появили жени имами, които проповядват дори и на мъже.
Ръкополагане на жени е разрешено в голяма част от протестанските общности, в англиканската могат да бъдат само дякониси, но наскоро бяха приети и като епископи. Православната и Католическата църква категорично отричат правото на жена да се въздигне в духовен сан.