Хортензия се използва при заболявания на пикочо-половата система – цистит, уретрит и простатит; при доброкачествено увеличение на простатата и при камъни в бъбреците. Според някои, хортензия може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
Хортензията е растение, което се прилага от стотици години в алтернативната медицина, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочния мехур, при нарушения във функцията на простатната жлеза и за лечение на рани.
Хортензията помага за облекчаване на свързани с бъбреците, болки в областта на кръста и за отделяне на камъни и песъчинки.
В Непал, екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити.
Тя се използва също и при треска, дори и при малария. Според Китайската билкова медицина, хортензия се отнася към една от петдесетте билки, които могат да се прилагат при рак на стомаха. Екстрактът от растението се счита за алтернативно лечение на заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет.
Хортензията се използва и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинон е активна съставка, която се съдържа в корените на хортензия и се свързва с ефекта на растението върху автоимунните заболявания. Счита се, че това вещество понижава формирането на бели кръвни клетки, които са насочени към собствените структури на тялото. В бъдеще, това вещество може да допринесе в значителна степен за лечението на автоимунните заболявания, тъй като за разлика от конвенционалното лечение, то не потиска имунната система.
Коренът от хортензия се счита за билков тоник, който подсилва органите на отделителната система. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително. Поддържа добро здраве на уринарния тракт и оказва цялостно влияние върху организма, като го зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма.
Хортензия се цени и заради свойството си да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови камъни и отлагания в отделителната система.
Основните симптоми за облекчаването, на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочния мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфкции.
Хортензия се изпозва от дълги години и като средство за поддържане на доброто състояние на простатната жлеза. Счита се, че растението може да е от ползва в лечението на възпалена или уголемена простатата. За проблеми с простатата, хортензия често се комбинира с царевична коса и сао палмето.
За медицински цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се изравят през есента.
Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от корени на хортензия, се използват две до четири чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.
Корените от хортензия се дозират по следния начин: 2-4 грама стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура, три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на една чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден. Дозировката на корените от хортензия, когато се приемат под формата на капсули или таблетки, зависи от конценттрацията на растението в тях. Обичайно дозата е от порядъка на 1000 – 1500 милиграма.
Основните съставки на корените от хортензия са хидрангеин, флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Приемът на хортензия е безопасен за повечето хора, когато се взема за кратък период от време и в рамките на препоръчваната дозировка. Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, замаяност и по-рядко стягане в областта на гърдите.
Тъй като липсва информация за ефекта на растението при бременни и кърмещи жени, то трябва да се избягва от тези групи.
Приемът на хортензия може да повлияе на метаболизирането на лития в организма, като забави екскрецията му и доведе до натрупване в организма. Ето защо, приемът на литиеви медикаменти в комбинация с хортензия, трябва да става под лекарски контрол.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.

В семейството растели две деца, момче на шест години и момиче на осем години.
Веднъж преди да започнат обяда, ги пратили да си измият ръцете. Децата изтичали бързо до мивката. Момичето, което било по-голямо и по-силно избутало брат си от вратата и първа застанала пред мивката. На брата това не се харесало и близо до чешмата двете деца се сборичкали.
Когато децата се върнали на масата момичето се оплакало:
– Той ме бутна.
– На момичетата трябва да се отстъпва, – казал бащата и сърдито погледнал сина си.
Момчето запомнило този урок за цял живот. За него баща му бил авторитет, а той искал да бъде добър син. През целия си живот той се стараел да отстъпва на момичетата и жените.
Отстъпвал им във всичко, в автобуса мястото си, на работата най- печелившите задачи, а на опашка за концерт последните билети.
В къщи на жената си давал право на последната дума. Веднъж чул от съпругата и децата си следният извод за себе си:
– Ти си неудачник!

Милена и Роза отдавна не бяха се срещали. Роза беше спокойна и уравновесена още от времето, когато двете учеха на един чин. Тя винаги изслушваше приятелката си и ѝ даваше съвети.

Милена бе буйна, търсеше екстремни ситуации и се забъркваше в най-невероятни истории. След като завърши училище постъпи в университета, а след това пое по трудния път на журналиста. Тя бе винаги в най-горещите точки на събитията. Понякога това можеше да ѝ струва живота, но за нея това бе тръпка, преследване на целта, разкриване на истината.

– Как си? – попита Роза. – Още ли си в онази редакцивя?

– Същността на моята работа е да водя мрачната хроника на смъртта по света, – усмихна се малко наперено Милена.

– Смъртта е естествено нещо, но според мен е проява на зло, – сбърчи нос Роза..

– Хората, които се срещат лице в лице със смъртта, като войници, лекари, свещеници, живеят по-бързо от нормалните хора, – въодушеви се Милена. – Допълнителните години не винаги личат, но ги усещаш дълбоко в себе си, в мозъка и сърцето си.

– Навярно всичко това те притиска и измъчва? – съчувствено поклати глава Роза.

– Малко жени работят такава работа – едва доловимо разтегна устни в някакво подобие на усмивка Милена – и не е трудно да се досетиш защо.

– Това  не е място за жени – отсече Роза.

– Не мога да спра – издайнически въздъхна Милена. – Вървяла съм през поле осеяно с трупове. Натъквала съм се на осиротяло дете, легнало върху мъртвата си майка …..

– Интересно какво си чувствала в такъв момент? – оживи се Роза.

– Все едно си си загубил някой, когото си обичал. Смъртта е белязала живота ми с почти непоносими загуби и за това я мразя. Смятам я за свой смъртен враг  – някак раздразнено каза Милена.

Двете дълго стояха пред чашите с кафе. Онова буйното и жизнерадостно чувство от детството се бе изгубило и стопило някъде по прашните пътища. Те не бяха вече същите. Животът, особено този на Милена, бе превърна смеха ѝ в сълзи, а радостта в печал и болка за другите …..

Завиха в една пряка, която водеше към гарата. Качиха се в един вагон и влакът запълза бавно нагоре по хълма. Пред очите им градът бавно потъваше.

Двамата мъже бяха силно загорели, яки и силни, различаващи се само по възрастта си. Младежът беше русоляв със сини, като дълбоки води, очи. Викаха му Стан, изглежда това бе прякорът му, а не истинското му име.

Спътникът му бе чернокос с почнала да посребрява коса и наситено зелени очи, които имаш чувството, когато ги гледаш, че святкат в мрака. Младежът почтенно се обръщаше към него и го наричаше бай Стамат.

Днес двамата бяха решили да посетят манастира, който се бе сгушил зад върха, но от другата му страна. Стамат беше ходил много пъти там, но младежът щеше да го види за първи път.

– Знаеш ли легендата за манастирът? – попита Стамат.

– А, онази история ли? – попита Стан. – В кръчмата един старец щеше да ми я разказва, но така и не остана време. Ако я знаеш, разкажи ми я, бай Стамате, ще ми бъде интересно, преди да видя онова място.

– Преди много години, – започна Стамат, – на този хълм живеел свети Давид. По това време в града живеела царската дъщеря, която имала любов с един княз, но той я напуснал, а тя била бременна. Когато разгневеният ѝ баща я попитал за името на злосторника, принцесата не посмяла да издаде любимия си и набедила свети Давид.

– Колко подло, – възкликна Стан, – а не се ли е страхувала, че набеждава свят човек?

– Разяреният цар заповядал да доведат светецът в палатите му, – продължил разказа си Стамат. – После извикал дъщеря си и повторил обвинението.

– И той се е вързал на нейната лъжа? – подскочи Стан. – Нима е смятал, че свят човек е способен на такова нещо?

– Тогава светецът докоснал с тоягата си корема на принцесата, – продължи да разказва Стамат, а очите на Стан се ококориха. – Станало чудо. От утробата прозвучал гласът на детето и назовал истинския виновник. Светецът направил така, че принцесата родила камък.

– Това се казва чудо, – ахнал Стан и разрошил буйните си коси с ръка.

– От този камък извира поточето на свети Давид, – каза Стамат. – Жените, които искат да имат деца, се потапят в свещения извор.

Стан замислено добави:

– Интересно, свети Давид е мъртъв, но чудодената му сила е останала.

Когато пристигнаха и двамата се отправиха към чудодейният извор.

По-късно Стан застана до манастирската стена и се загледа надолу към града. Долината бе обвита в синкава омара. На изток и запад се простираха градини, любимото място на веселите компании.