Парк. Огрени от слънцето алеи. Небето се оглежда в свежите локви, спомен от преминалия дъжд. Хората изпълзяха от незнайно къде, за да се насладят на обещаващото хубаво време.
Стопанин с кучето си минава покрай двой с детска количка. Изведнъж кучето залая, а жената до количката взе да крещи:
– Накарайте кучето си да млъкне, – обърна се тя към мъжът с кучето, –  детето ми спи!
Съпруга ѝ кротко каза:
– Не крещи, твоите викове са много по-силни от лая на кучето.
– Няма значение, то събуди детето, а малкото ни дете спеше.
Майката погледна в количката и още по-силно взе да крещи:
– Идиот! Ти си забравил детето в къщи!
И тя с широка крачка се отправи към дома си. Хората гледаха как тя бяга към входа на парка и не разбираха паниката ѝ.
Стопанинът с кучето и съпругът със спящото дете на ръце стояха на алеята и недоумяваха, какво ѝ бе станало на тази жена?

Възрастна пълна жена с късо подстригана посребрена коса, гледаше съчувствено приятелката си. Слаба женица с изморени очи и втъкани бели нишки в някога непокорна буйна коса. Тя внимателно преглеждаше ръцете си, отскубваше нещо от тях и раздразнено го хвърляше на земята.

Край тях мина закръглена жена, все още млада и жизнена, и весело ги поздрави:

– Здравейте! Какво  е станало? – попита тя, усетила напрежението излъчващо се от двете приятелки.

Пълната вдигна очи засмя се и каза:

– С Диди решихме да пооскубем големите тръни ей там. От тях нищо не се вижда към пътя. Но целите ни ръце станаха на таралежи от малките бодлички, които се набиха по ръцете ни, – и протегна дланите си, за да покаже множеството ранички и охлузвания, получени от борбата с високите , полуизсъхнали тръни.

Новодошлата обърна поглед към големия куп, образувал се от победените тръни. Похвали ги за добре свършената работа и предложи да помогне за очистването на заболите се по-дълбоко трънчета в ръцете им.

Диди се засмя, махна с ръка и шеговито каза:

– А сега чакаме да дойде една буря и силния вятър, да ги махне от тук, защото ако ги сложим в кошовете за боклук няма да ги изпразнят.

Жената с децата трепна, но поде шегата:

– Ей, не така! Снощи като затрещя и дърветата започнаха да се превиват, сякаш искаха да се скрият под земята, единствената ми мисъл беше за градината. Още не сме обрали всичко от двора. ….. А вие сега, какви ги говорите …….гледай ги ти, буря им се прищяло. По-добре запалете един огън и ги изгорете.

Едната от приятелките се засмя и каза:

– Че това гори ли? Само изглежда сухо, но още е живо, дори пламък няма да има, ще опуши всичко наоколо.

Едно от децата побутна майка си и плахо каза:

– Горкият Бог, като слуша молбите ни, как ще ги изпълни, като си противоречат?

Майката погали детето и тихо каза:

– Добре, че Бог не винаги изпълнява това, което искаме. Той знае кое е добро за нас.

Руско говорящи евреи решили да покажат на детето си, родено в Израел, техните предци.
Пристигнали в Санкт Петербург. Детето се възхищавало от мостовете, дворците. Накрая го завели и в Лятната градина.
Детето имало небесно сини очи и руси къдрици. Не момче, а кукла. Изпреварващо връстниците си във всяко отношение. То живеело с родителите си в град Назрет.
Като се разхождали в Лятната градина момчето видяло старица седяща на една пейка,  стенеща от болка.
Пет годишното момче, което било много общително, приближило възрастната жена и съчувствено попитало:
– Боли ли ви много?
– Да, – отговорила бабата, – аз съм стара. Боли ме гърбът. Краката не ме държат….
И почувствала съчувствие в това малко дете, запонала да разказва за своите болки и скърби. В една от паузите момчето повдигнало огромните си, пълни със съчувствие очи и искрено казало:
– Бих искал нищо да не ви боли.
Трогната бабата попитала:
– Ти си добро момче. От къде си?
– От Назарет.
Изведнъж бабата затворила очи и припаднала…..

Една възрастна жена, забелязала, че петел ѝ винаги кукурига преди изгрев слънце. Поради това стигнала до заключението, че слънцето изгрява само защото петела ѝ кукуригал.
Когато петелът умрял, тя побързала да го замени с друг, защото много се страхувала, че на следващата сутрин слънцето без петел няма да изгрее.
Един ден жената се скарала със съседите си. Тя напусна селото с петела и се преместила на друго място.
На следващата сутрин петел изкукуригал и малко по-късно слънцето започнало бавно да се издига на хоризонта. Тя отново се убедила, че слънцето се издига само заради нея, а предното село, където е била, все още тънело в тъмнина. Нищо, те сами са си го направили!
На старата жена ѝ било много интересно, защо селяните не идват при нея с молби, да се върне в селото с петела си.
Тя си обяснявала това с тяхната упоритост и глупост.

Съвременните жени са склонни да живеят живота си пълноценно и да направи всичко, но 24 часа на ден, са често не достатъчни за това.
Ето защо, омъжените жени са принудени да решат какъв е приоритетът им – работата или семейството и въз основа на това, да изградят своето настояще и бъдеще. Как можете да откриете златната среда, който ще ви даде възможност да се наслаждавате на работата си и да изживеете радостта от завръщането си у дома след работа?
Жената опитваща се да намери баланс в живота си, може да приеме една от трите възможни позиции.
Първият от тях е дейността ѝ в семейство. Тази жена държи на дома си, напълно се посвещава на образованието на децата и и работа в семейството. Няма конфликт, ако жената прави това доброволно, а не под натиск от страна на семейството, не позволяващи да реализира амбициите си.
Една жена може да бъде в действителност  домакиня, без да е принудена под натиск да изкарват прехраната си. Ако жената и майката ходи на работа с удоволствие – това е добре, в противен случай тя е недоволна от съдбата или съпруга, който не е в състояние да осигури необходимото за семейството.
Според феминистка кариерна позиция жена се реализира като специалист. Ако съпругът и децата я подкрепят – всичко е наред, но ако съпругът е срещу прекомерната заетост на своята половинака, а децата страдат от хроничен недостиг на майчина грижа и внимание, вече има проблем.
Всяко семейство избира собствен сценарий за съществуване си. Успешно може да гради кариера, както мъжа, така и жената. Главното е съгласието в семейството.
Никога не противопоставяйте семейството на работата. Ако сте работеща жена, не носете служебните проблеми в къщи, оставете ги зад вратата на работния си кабинет. Обсъдете със семейството си жертвите, които те трябва да направят заради кариерата ви и посочи положителната страна на това. Не влизайте в конфликт, опитайте се да  приемете спокойно критиката.
Свободното от работа време отделете за съпруга и децата си. Предпочетете ролята на добра съпруга и майка, роля на идеалната домакиня. Опитайте се рационално да организирате живота си, давайте задачи на близките си, гответе проста и здравословна храна. Вечер оставете домашната работа и почетете на деца, играят с тях, а когато отидат да спят, ще бъдете в състояние да завършите домакинска си работа по-бързо. Не се изкушавайте през почивните дни да се потопите изцяло в работата по къщата, по-добре почивайте с децата и съпруга си, организирайте заедно пазаруване по магазините и среща с приятели. По-добре е да се отпуснете със семейството в разходки, общуване и прегръдки. Ако е възможно, изберете работа на непълно работно време, в къщи или със свободен график.
Не забравяйте, работата, както и животът, трябва да бъдат забавни, изпълнени с радост!