Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

Отдавна не бяха се виждали. Времето им бе отнело подвижността и посребрило косите им. Решиха да си побъбрят, но тъй като облаци забулваха небето и се канеше да вали, се приютиха в близкото заведение.

Седнаха на една маса и си поръчаха по чаша бира.  Спомените заваляха преди да рукне дъждът отвън.  Накрая стигнаха до тема, която бе посребрила част от косите им.

– Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с брака, – изсумтя Ставри.

– За едни е проблем да се оженят, за други да се отърват от него, – засмя се Динко, като отпи малко от чашата си.

– Виж и днес се борим с отговорностите в брака, сакаш не се знае, кой е главата в семейството и кой трябва да се подчинява, – каза Ставри намусено.

– Знаеш ли колко се радвам, когато чуя, че двама са сключили брак и много ме боли, когато след години видя младоженеца с „новата му жена“, която представя като новата си приятелка, – въздъхва тъжно Добри. – И този хубосник между другото ми съобщава, че се е развел с жена си. Не си ли се питал, защо се появяват такива проблеми?

– Виж, днес трудно ще намерим връзка, която се основава на обич, – мрачно констатира Ставри. –  Станали сме прекалени егоисти, за да създадем такава връзка.

– Погледни днес младите хора, – махна с ръка Добри, –  какво търсят в партньора си? Те  не разбират, кой са те самите!

– Много е важно да имаш човек до себе си, който те обич. – продължи с разсъжденията си Ставри, – за да бъде наблизо, когато имаш нужда от утеха, подкрепа и помощ.

Добри не се стърпя и започна поучаващо:

– Чрез брака, човек се подлага на проверка. Открива какъв е.

Ставри заключи обопщаващо:

– Ако не уважаваш другите, не можеш да говориш открито и нямаш правилните ценности в живота, ще има много да патиш.

Дъждът беше спрял, а чашите отдавна стояха празни на масата. Двамата се надигнаха и се насочиха към вратата. Слънцето надничаше зад облаците, обсипвайки с лъчезарната си усмивка  окъпания град.

Една жена чула шум в кухнята и влязла да види какво става. Заварила мъжа си с палката за мухи да дебне вътре.
– Какво правиш? – попитала жената.
– Трепя мухи, – отговорил мъжът.
– И уби ли някоя? полюбопитствала жената.
– Да, три мъжки и две женски.
Заинтригувана жената попитала:
– И как можа да ги разграничиш, кои са мъжки и кои женски?
– Много просто, – отговорил мъжът. – Три бяха на бирата и две на телефона.

Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.