Наситили се на зрелищата, много от публиката в цирка, се насочиха към бюфета, за да утолят жаждата си. Времето беше горещо, а под купола на цирка, бе задушно.

За да си купят лимонада Симо и баща му отидоха в бюфета, който се намираше зад кулисите на цирка.

Там на малко столче седеше жив клоун. Той имаше червена перука и голям червен нос. Беше се облегнал на масата, пиеше чай и хапваше сандвич.

Симо го наблюдаваше и очакваше да се случи нещо смешно. Може би клоуна да подхвърли чашата с чая, а след това майсторски да я хване без да я разлее.

Но нищо не ставаше. Симо приближи, за да вижда по-добре и да не пропусне нищо, ако изобщо се случеше нещо.

Момчето започна да се смее предварително. Клоуна го погледна и строго каза:

– Защо се смееш? Махай се от тук!

Симо смутено се се отдръпна назад.

– Татко, той ме изгони, – оплака се Симо.

– И добре е направил, – каза баща му. – Сега той е уморен. Трябва да хапне и пийне на спокойствие. Сега той не е клоун, а човек като теб и мен.

Това никак не се побираше в главата на Симо: „Как така? Хем е клоун и в същото време не е клоун?“
– А аз си мислех, че клоуните винаги са смешни, – каза тъжно Симо.

Никой не е кротък по природа. Винаги се опитваме да настояваме на своето, дори и да имаме по-мек характер. Ако някой застане на пътя ни, в нашето сърце се пробужда обида, ярост, злоба и даже жажда за отмъщение.

Моисей бил кротък, но не по рождение. Бог го учи на кротост в продължение на 40 години.

Апостол Петър изобщо не е бил кротък. Той бил импулсивен човек. Винаги говорел и правел първото, което му идвало на ум. Но след Възкресението на Исус Светия Дух постепенно стъпка по стъпка започнал да преобразява душата на Петър.

Преди своето обръщение Павел също не е бил кротък. Той преследвал и гонел християните. Няколко години по-късно обаче Павел пише на галатийската църква: „Плодът на духа … дълготърпение,благост, …., кротост, …“

За естественият човек са присъщи гордост и самоувереност, а не кротост. Само Святият Дух може да ни преобрази посредством новорождението, за да приличаме на Христос.

Сам Той ни служи за пример за истинската кротост.

Каква е тази жажда да се слагат кръстове, където е възможно?

Кръст в памет на героичните защитници на Севастопол, трагично загинали в района на 35-та крайбрежна батерия, преди 75 години, по време на отстъплението на съветските войски, е инсталиран на дълбочина от 20 метра.

Кръстът е направен от черен метал. Украсен е и монтиран на морското дъното до 35 брегова батарея.

Организатори на инсталирането на кръста са от дайвклуб „Опитните бобри“.

Те са получили благословията на Руската православна църква за изготвянето, освещаването и потапянето на кръста.

Защо? Как ще се извърши поклонение на този кръст? Какво ни дава тази нова установка?

Любителите на бейзбола от Форт Уейн (Индиана, САЩ) са станали свидетели на много мило зрелище.

В един момент на полето се появил златен ретривър на име Джейк, известен като Елмазеното куче, носещ в зъбите си кошница с бутилки вода.

Идвайки при съдията, животното почакало, докато мъжът си утоли жаждата, а после се оттеглило.

Изяснило се, че четириногия помощник не за първи път „работи“ по време на бейзболен мач. Освен това неговите отговорности не се ограничавали само с носене на вода. Джейк можел да подава топки и кърпи.

Въпреки че, ухапването от тази змия може да убие слон, смели хора се притекли на помощ на умираща от жажда кобра.

Жители от Гоа, Индия, забелязали влечуго дебнещо на едно дърво, но предположили, че със змията става нещо нередно, защото тя изглеждала почти като умираща.

Тогава извикали спасители от „Animal Resque Squad“. Ръководителят Амрут Сингх се качил на дървото и разбрал, че кобрата е умаляла от жажда.

Безстрашният мъж бутнал змията на земята, а след това се опитал да напои влечугото от купа. Но този съд не се харесал на кобрата.

Тогава Амрут използвал чаша, а колегите му с помощта на листо, направлявали струята вода към устата на жадната змия.

Амрут изобщо не се боял от змии. Той общувал с тях през последните 15 години и прекрасно знаел как да се отнася с тях.