Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Какво е оксиморон?

Образно казано това е умишлено комбиниране на две противоположни по смисъл думи, с цел да се създаде стилистичен ефект.

Например, „жив труп“ , „обикновено чудо“, „страшно хубаво“…..

Самата дума оксиморон сама по себе си е оксиморон.

Тя е образувана от гръцкия корен ὀξύς – „проницателен“ и μωρός – „глупав“.

С други думи оксиморон може да се преведе като „умна глупост“.

Лято. Вечер. Всеки би желал в такова време да бъде на чист въздух. Особено ако вашата градина е изпълнена със загадъчен ореол обвиващ новите осветителни прибори.
Тези осветителни тела могат да направят обикновената вечер незабравима.
В днешно време можете да изберете градинско осветление задоволяващо и най-капризния вкус. И въпреки това, дизайнерите продължават да изненадват с нови оригинални решения.
Искали ли сте да се чувствате по-близо до небето? Създайте за себе си и близките си съзвездия на стената. Сега това е възможно благодарение на Kaleidolight.
Този начин за осветление създава завладяващ светлинен ефект. Той се осъществява чрез цветни стъклени тръбички с различен диаметър.
Идеята за тях принадлежи на Али Ганджавян.
Ефектът на звездната светлина или светулките се получава благодарение на алуминиевите накрайници поставени на края на всяка тръба.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.

Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.