Дясно и ляво полукълбо на мозъка не са напълно идентични. Ако говорим за звуците, то за дешифрирането на чутото отговаря лявото полукълбо, а дясното долавя нюансите и тоновете на тези звуци.
Учените знаят за това доста отдавна, тъй като това е свързано с факта, че лявото полукълбо отговаря за аналитично мислене, а дясното обикновено е свързано с творчеството и емоциите.
Ново проучване е показало, че тези различия се срещат и в обработката на звуците в ушите.
Клетките на ухото реагират на звук, като се разширяват и свиват, за да се увеличат вибрациите, които след това се преобразуват в нервни импулси и постъпват в мозъка.
Имено по тази реакция, било забелязано, че дясното ухо реагира по-добре на серия от ритмични звуци като човешка реч, а лявото предпочита музиката.

Мисионер отишъл в тропическите райони и се опитал да направи впечатление на идващите при него, като ги поканил да се качат на самолет за една разходка във въздуха.
Самолетът прелетял над села, хълмове, гори и реки. От време на време пътниците поглеждали през прозореца, но полетът у тях не предизвикал никакви емоции.
Когато слезли от самолета хората мълчали, без да споделят своите впечатления. Искайки да разбере какво мислят хората за разходката, мисионерът възкликнал:
– Беше страхотно! Помислете си, до каква степен е стигнало човечеството! Ние бяхме високо в небето над села, дървета, планини и ги гледахме отгоре!
Но хората го слушали с безразличие. Накрая един от тях казал:
– Насекомите също го могат! И освен това те са щастливи!След няколко хиляди години ние сме стигнали до този напредък, че затваряме вратите и прозоците си за през нощта, когато по-малко напреднали създания спят в широко отворени колиби.

Рисунките ѝ са тихи, почти безмълвни размишления. Те са толкова добри, спокойни и умиротворяващи, че изглеждат като сънища, посетили човек в топла лятна нощ.
По своята същност, тези рисунки са алегории и символи от детството.
Във всяка от рисунките си Синтия Теди е зашифровала и добавила „между редовете“ свои размишления, чувства и емоции.
Сюжетите са толкова реалистични, сякаш са видени от автора в реалния живот или са спомени от детството.
Във всеки случай, това е много позитивно и направено с въображение.

Тереза го слушаше внимателно. Приятно ѝ бе да беседва със Станчо. Той подбираше внимателно думите си и говореше мъдро. Разсъждаваше задълбочено, от него човек можеше да научи много неща.

– По-добре би било изобщо да не се влюбва човека, – каза Терез, – тогава остава недосегаем за болката, която могат да ти причинят другите.

– Много хора живеят така и изглеждат напълно доволни от живота, – каза спокойно Станчо. – Но дали това наистина е така?

– Колко от тези хора живеят сами по собствено желание? – продължи да расъждава Тереза. – А може би не се е появил в живота им някой, който да ги спаси от самотата?!

– Има голяма разлика между примирението и приспособяването към самотата, и съзнателния избор да останеш сам.

Тереза го погледна внимателно. очите му бяха съсредоточени в една  точка, а расъжденията му се изливаха бавно и спокойно:

– Основния въпрос е, защо изобщо трябва да се влюбваме? Това биологическа зависимост ли е?

– А може би любовта е мотивацията, – каза колебливо Тереза, – хората да се съберат, за да създадат поколение.

– Ако всичко се свежда до това обяснение, – смръщи вежди Станчо, – защо тогава сме склонни да обикваме не само хора, но и идеи, предмети, дори места?

– Всички наши емоции като че ли са насочени към самосъхранението ни, – засмя се Тереза.

– Страхът, бягството, битката за прехраната, омразата, зависта, всичко това е свързано с оцеляването.

– Можем ли да твърдим, че чувствата имат за цел, да развиват душевния ни потенциал?

– Чувствата ни помагат да съпреживяваме, – опита се да обясни Станчо. – Ако обичаме някого, се опитваме да разберем, какво е да бъдеш на негово място.

– Да изпитваш съчувствие, това е много важна способност, нали? – попита Тереза.

– Така се научаваме да разбираме страданията на другите. Така че чувствата ни карат да израстваме в морално отношение.

– Възможно е, – съгласи се Тереза.

Градината отпред вече тънеше в мрак. Небето беше ясно. Но звездите оставаха почти незабележими от светлините на големия град.

Двамата седяха дълго в мълчание. След това си пожелаха лека нощ и всеки тръгна към дома си натежал от мисли.

Учените са установили, че хората при вида на пари, се стараят да скрият емоциите си и се държат по-затворено и егоистично.
Изследователи от университета в Хонконг са провели серия от експерименти с две групи от хора на една, от които предварително са показали изображения на банкноти и монети. Резултатите показват, че участниците в тази група са по-склонни да скрият емоциите си и се държали затворено.
Учените отбелязват, че тези констатации съвпадат с резултатите от вече проведени експерименти по същата тема. Така, през 2006 г., професор Катлийн Вос от Университета на Минесота в работата си доказва, че мисълта за пари кара хората да се дистанцират от другите и ги правят по-малко склони да помагат на другите.