Такива очила са вече реалност.
Технологията се основава на явлението невромодулиране, при което електроенергия от чип стимулира нервната система за възстановяване на зрението.
Революционната система е измислена от инженерите на френската компания Pixium Vision, а клиничните изпитвания са насрочени за 2016 г. Хирургът първоначално ще постави малък силиконов чип с 150 електроди върху ретината.
Когато пациентът слага тъмните очила, съединени със системата, те интегрират видеокамера предаваща изображение на портативен компютър. Процесорът преобразува данните в инфрачервено изображение, което очилата излъчват в очите.
Импулсите включват електроди в имплантанта и зрителния нерв пренася образа в мозъка.
Малък експеримент, проведен от френските разработчици за тестване на системата е показал многообещаващи резултати.
Хирургът Yannick Le Mer е казал: “ Ние не даваме зрение на слепите, но осигуряваме друг начин на виждане“.
Тестването на новата система трябва да започне през следващата година в австралийския Bionic Vision.
Цената на устройството се очаква да бъде около 100 000 EUR. Ретиновите импланти, които възстановяват зрението някъде са вече достъпни, но качеството не е достатъчно добъро, за да работят в по-сложни реални условия.
Продуктът Pixium Vision може да възстанови зрението до ниво 20/120.

Учени от Швейцарско техническо училище в Цюрих са открили способ значително да се увеличи времето за работа на батерията до разреждането ѝ. Това може да се постигне чрез заместване на традиционния материал, от който се правят електродите.
Според изследователите, използването на борванадатно стъкло, стъкло съдъжащо боратни и ванадатни компоненти, за производство на електроди помага на батерията да работи между две зареждания два пъти повече. Освен повишената ефективност, материала може да издържи многократни цикли на зареждане/разреждане и е достатъчно стабилен, за да се използва в съвременната електроника.
Компоненти на базата на ванадий отдавна се разглеждат като потенциални кандидати, тъй като те могат да увеличат производителността на батериите. Но проблемът е, че след няколко цикъла на зареждане / разреждане, те стават нестабилни поради кристалната структура на материала. Проблемът бил решен чрез добив от ванадиен пентаоксид и сол на борна киселина борванадатно стъкло.
В допълнение към големия капацитет и стабилна структура, материалът се характеризира с достъпност и лекота на получаване. Това означава, че разходите за подмяна батерии не може да засегне материала. Теоретически, откритието позволява да се увеличи времето за работа на джаджи или електомобил за едно зареждане 1,5-2 пъти.
Трябва да отбележим, че преди да почне да се използва откритието на швейцарските учени могат да минат 10-20 години.

Учени от Нюйоркския университет в Абу-Даби, Обединени Арабски Емирства, са създали лъжица, която променя вкуса на храната.
За да направите храната солена, сладка, горчива или кисела, просто да настроите вашата лъжица на избрания от вас вкус. Разположените на нея електроди безпогрешно въздействат на вкусовите рецептори и храната ще ви се стори такава, каквато бихте искали да бъде.
Като допълнение, учените са разработили електронен мундщук за течности със същите характеристики.
Тестването на прототипа на устройството, учените са предложили на 30 доброволци То е съдържало обикновена вода и овесена каша, приготвени без добавка на сол и захар. Точността на пресъздадения вкус се оценява на 40-83%, в зависимост от желания резултат. Най-трудно се оказало да се направи храната с горчив вкус.
Някои пациенти се оплакват също така, че им пречи металния вкус на самите електроди. Учените са обещали, че ще работи за решаването на тези проблеми.
Новите устройства могат да окажат незаменима услуга на тези, които са принудени да са на диета, например пациенти с диабет или имащи проблеми със сърдечно-съдовата система. Те са принудени да се ограничават с приема на сол и захар.

Испанските учени са решили един много важен проблем за автоматичното разпознаване на марките бири. Те са създали „електронен език“ отчитащ с точността на разпознаване на марката до 81,9%. Устройството съдържа 21 сензора на йонселективни електроди.
Някои от сензорите селективно реагират на присъствието на някои катиони в течността: амониеви катиони, натриеви катиони. Други отрицателно заредени частици откриват нитратни йони, хлоридни йони и така нататък. Има и други сензори за определяне на специфичните съставки на бирата.
Събирайки информацията от всички сензори и сравнявайки ги с показателите от еталонната база данни, устройството може да установи с определена вероятност марката бира.
Автори на научната разработка от Автономния университет в Барселона, използват самообучаеми алгоритми с учител, за да се увеличи точността на разпознаване, съумявайки да постигнат резултат от 81.9%.
Появата на такива технологии означава, че в бъдеще могат да бъдат създадени роботи, които разпознават видовете бири. Или пък може да се използват в хранително-вкусовата промишленост за качествено дегустиране на продуктите.

Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение  „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той  може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.