Ванадият е открит през 1801 г. от професора по минералогия, от Мексико, Андрес Мануел дел Рио в оловните руди.

Той открил новия метал и предложил да му дадат името „панахромий“ заради широката гама от цветове на неговите съединения, след това променил името му на „еритрона“.

Мануел дел Рио не е имал авторитет в научния свят на Европа, за това европейските химици се усъмнили в неговите данни.

След това и самият Мануел дел Рио изгубил увереност в своето откритие и заявил, че е открил само оловен хромат.

Ванадия се счита към разпръснатите елементи. В природата в свободна форма не е открит.

80 % от цялото производство на ванадия се използва в сплавите, главно за нераждавееща и инструментална стомана.

90% от всичкия запас на ванадия има в пет страни: Русия, Южна Африка, Венецуела, САЩ и Китай.

В Сибирския Физико-техническия институт в Томск учени са създали първата хидрометалургична технология увеличаваща отделения ванадий съдържащ се в желязна руда.

За да се получи желязо, титан и ванадий, учените предложили да се измени кристалната решетка на минералите.

Железния концентрат може да се използва за чугунолеярните заводи, ако в тях титана не надвишава 4%.

Такива показатели не са достигнати от нито един известен способ при преработка на титаномагнитнатова руда. За това богатите местонахождения, които геолозите са разкрили отдавна, до сега не са усвоени.

С помощта на екологично безвредни реактиви учените създали сложни системи, които позволяват селективно отделяне на желязо, титан и ванадий. Металите се извличат не само от повърхността, но и от минералите, което прави добива много по-голям.

Тази технология е особено важна за работата в Арктика, където има големи запаси от минерални суровини.

Новият подход насочен към развитието на технологиите за преработка на рудните изкопаеми може да се използва не само за титановата магнитна руда. В бъдеще се очаква да се отделя злато, уран и много други ценни елементи от минералите.

Учени от Швейцарско техническо училище в Цюрих са открили способ значително да се увеличи времето за работа на батерията до разреждането ѝ. Това може да се постигне чрез заместване на традиционния материал, от който се правят електродите.
Според изследователите, използването на борванадатно стъкло, стъкло съдъжащо боратни и ванадатни компоненти, за производство на електроди помага на батерията да работи между две зареждания два пъти повече. Освен повишената ефективност, материала може да издържи многократни цикли на зареждане/разреждане и е достатъчно стабилен, за да се използва в съвременната електроника.
Компоненти на базата на ванадий отдавна се разглеждат като потенциални кандидати, тъй като те могат да увеличат производителността на батериите. Но проблемът е, че след няколко цикъла на зареждане / разреждане, те стават нестабилни поради кристалната структура на материала. Проблемът бил решен чрез добив от ванадиен пентаоксид и сол на борна киселина борванадатно стъкло.
В допълнение към големия капацитет и стабилна структура, материалът се характеризира с достъпност и лекота на получаване. Това означава, че разходите за подмяна батерии не може да засегне материала. Теоретически, откритието позволява да се увеличи времето за работа на джаджи или електомобил за едно зареждане 1,5-2 пъти.
Трябва да отбележим, че преди да почне да се използва откритието на швейцарските учени могат да минат 10-20 години.