Биологът Кенет Катания от Университета Вандербилт, САЩ, изучавал поведението на електрическата змиорка в продължение на няколко години.

Той установил, че тези животни могат да изскочат от водата по време на атака и да се усучат около жертвата, за да причинят максимален токов удар.

Единственото нещо, което притеснявало специалиста, било колко мощен би могъл да бъде разряд на електрическата змиорка.

За изследването Катания разработил устройство за точно измерване силата на електрически ток, преминаващ през човешка ръка при атака на змиорка.

За експерименти била взета млада и не прекалено опасна особа. По време на опита ученият сложил ръката си в специален резервоар с вода, за да провокира животното.

Силата на тока, произведена от змиорката по време на атаката, е била 40-50 милиампера. Това е повече от достатъчно, за да причини силна болка на човек или животно.

Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.

Веднъж френският учен, Джоузеф Гей-Люсак, се нуждаел от немски стъклени тръби за експерименти.

Той ги е изписал, но френските митнически служители наложили толкова високо мито върху стъклото, че ученият не могъл да ги изкупи.

Когато немският учен Александър Хумболт научил за това, той посъветвал изпращача да запечата краищата на тръбите и да  поставя върху тях етикети с надпис: „Внимавай, немски въздух!“

Тарифа за въздуха нямало и тръбите стигнали до адреса без никакво мито.

Компанията IHI и Организацията за развитие на нови видове енергии и индустриални технологии или NEDO са провели изпитания във вода край бреговете на префектура Кагосима в югозападна Япония.

Морските течение въртели турбина на експериментален генератор, намиращ се на дълбочина 20-50 метра под повърхността на водата.

При експеримента са получили 30 киловата електроенергия.

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.