Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

Смята се, че трихинелозата е причина за смъртта на някои полярни пътешественици.

Предполага се, че от трихинелоза е загинал Андре Соломон, който участвал в шведска експедиция. Той почти се хранел с необработено термично месо от бяла мечка.

Червеят може да порази кой да е вид от бозайниците. Ако животното яде месо, което съдържа кисти, киселината в стомаха разтваря покритието и освобождавайки паразитите.

Трихинелозата загива при термична обработка на месото, достатъчни са 65 ° С за смъртта на патогена.

Международен екип от океанографи от САЩ, Норвегия, Швеция и Великобритания са открили същества, непознати на науката при изследването на дълбоководни равнини на дъното на Тихия океан.

Бил проучван района от Тихия океан известен като Clarion-Clipperton Zone или CCZ. Той се намира на 75 километра на юг от остров Хавай.

Там има дълбоководна равнина, в която обитават загадъчни същества. Образците били изведени на повърхността по време на експедицията през 2013 г. осъществена в рамките на проекта ABYSSLINE. От тогава учените ги изследват в лабораторни условия и едва сега са решили да разкажат за направените открития.

От 12 изследвани многоклетъчни организма 7 са били неизвестни на науката. Освен това два от тях представят нов род и семейство. Останалите се отнасят към новите видове.

Учените смятат, че биологичното разнообразие в района е поради високото съдържание на желязо-манганови сферични, понякога неправилно закръглени минерални агрегати с плътна скритокристална, зърнеста или радиално лъчиста структура. Фактът е, че районът е богат на редки земни метали.

Научната експедиция била организирана от една от минните компании, които са решили да се разгледат равнината преди старта за добиване на полезни изкопаеми. Учените отбелязват трудните условия на живот в района. По-специално, температурата на водата в него е няколко градуса над нулата по Целзий, а на дълбочина 4000 м почти няма светлина.

На северозапад от Хавайския архипелаг е открита най-голямата гъба в света. Тя е от семейство Rossellidae и достига 3,5 метра дължина и два метра височина, колкото един автомобил.

Гъбата е намерена на дълбочина 2100 метра в района на морския резервата Papahānaumokuākea. Снимали са я на видеокамера по време на океанографска експедиция.

За разлика от дълголетните корали, чиято възраст може да се определя от минералите, в случая гигантската гъба е затруднила учени. Тя може да е на няколко стотин, а може и на хиляди години.