Животните, за разлика от човека, могат да се похвалят с изненадващо функционални устройства: остри очи, зъби, нокти, хващащи опашки – всичко това предоставя чудесни възможности за оцеляване на зверовете дори и в най-суровите условия.
Човек е лишен от тези устройства, може би само ноктите му напомнят за връзката му с другите членове на фауната.
Тогава за какво са му ноктите на човека?
На първо място, ноктите ви трябват за защита срещу механични повреди на фаланги на пръстите. Заслужава да се отбележи, че човекът не е уникален притежател на ноктите. Такива имат всички примати. Фактът е, че приматите, към която принадлежим и ние хората, използват най-активно  крайниците си и на първо място ръцете.
Очевидно е, че ръцете са най-уязвими и се нуждаят от допълнителна защита. Ноктите не позволяват на патогенните бактерии да проникват в сектора, където растат ноктите и предпазват от удър на чужди тела.
С помощта на ноктите човек може да направи по-трудоемки и фини движения.
Диагностиците специалисти твърдят, че по състоянието на човешките нокти могат да направят изводи за здравето на човека. По този начин, ноктите са един вид екрана, определящ наличието една или друга болест.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Изследователи от Университета в Ювяскюля са представили технология, която движи обекти на екрана, само със силата на мисълта.
Ученият Ярно Миконен пояснил:
– В мозъка невроните излъчват електрически импулси. В главата на човек има специален „датчик“, който събира тези импулси. След което, компютърът се опитва да разпознае, от къде идват сигналите и определя, в каква посока трябва да премести обекта на екрана, в зависимост от зададеното му направление. През това време компютърът и човекът се учат да работят съвместно, използвайки създадената програма.
Студентът Яни Икяхеймонен споделил:
– Трябваше доста да се потрудя, за да преместя квадрат на екрана. Умственото усилие, което трябваше да приложа е сравнимо само с физическо такова.
Към този опит първоначално той е бил скептичен, така че дори и леко движение на курсора на екрана, което се появявало пред очите му, предизвиквало буря от емоции.
– Мислех, че тези неща стават само по филмите, – казал Икяхеймонен.

Ученият за своето откритие е получил Ауди Q4.

Това е осем местен електромобил, създаден на базата на електромобила Navis, който се произвежда от френски експерти от  Induct Technology.
Планирано е, електрическия автобус като се движи по маршрута, да спира на спирките. Настанен на ергономична седалка, пътникът може да изберете на сензорния екран, подходящата за спиране на него точка по маршрута.
Следва да се отбележи, че автономният електрически автомобил има ниска максимална скорост – само двадесет километра в час, което го прави използваем само за спокойни разходки и удоволствие.
Бордовият компютър на автомобила в реално време, чрез използването на четири активни далекомери с оптичен диапазон, генерира подробна триизмерна карта на района. Има и стереоскопична камера оптичен тип, допълваща основната сензорна обстановка. Чрез използването на подобрен софтуер, автомобилът е в състояние да бъдат преместен и да се предотврати произшествие или катастрофа.
След завършване на маршрута, автономният електрически автобус спира на станцията и бързо презарежда батериите. Този оригинален автомобил не се нуждае от специална инфраструктура и може да се използва, за придвижване в градския условия.

Мъж катастрофирал…..
Дошла линейка и веднага го откарали в болницата. Там нищо особено не му се случило, а и той се чувствал превъзходно.
На следващия ден го изписали.
Вечерта в дома на току що прибралия се от болницата мъж звъннал телефона. Обадил му се лекуващия лекар.
– Извинете, но може ли да се върнете обратно в болницата? Работата е там, че днес по телевизията показваха кадри от мястото на катастрофата ви …… оказва се, че ще трябва да ви направим редица сериозни операции…..

Интересно, какво ли щеше да се случи, ако не бяха давали репортаж за катастрофата и лекарят не беше пред екрана? Много просто, човекът чак  до старини щеше да си доживее без „сериозни операции“.