Експерименталната гора създадена от американските учени, представлява най-чувствителната екосистема.

На оградено място в торфено блато растат хвойнови дървета.

По време на изследването климатолозите повишават концентрацията на въглероден диоксид и температура на въздуха, за да се предскаже влиянието на глобалното затопляне върху съдбата на Земята.

В торфено блато в северната част на щата Минесота, където преобладават хвойнови дървета, е построен корпус под открито небе. Височината му е 8 метра, а площта е 8,1 хектара.

Поставените дъски позволяват на учените да минават над тресавището без да го докосват.

Концентрацията на въглероден диоксид в корпуса се увеличава двойно в сравнение със сегашната атмосфера, а температурата е почти с 9 ° по-висока в сравнение с тази зад границите на участъка.

Тези блата поглъщат въглероден диоксид, но при по-високи температури, започват да изсъхват и сухият торф излъчва CO2.

Хвойновите гори разположени в северната част на Земята, не са свикнали на жегата и високите температури.

Очаква се експериментът да продължи 10 години.

Архитектурата се е превърнала в една от най-важните области на съвремения свят. Проектирането в пространството, където живеят и работят хора е престанало да има само функционален характер.
Сега архитектурата може да се разглежда като своеобразна сплав от изкуство и наука.
Хората изтъкват интересни причини за различните оформления на сградите. Те не само започват да осмислят значението на пространството, но се стараят да го използват по-добре.
Най-добре бихме се възползвали от разработките на архитектите учени. Реализацията на много проекти е станала възможна едва в последното столетие, където се прилагат нови материали и идеи.
Днес ще ви представя проектът „Биосфера 2“.
Милиардерът Едуард Басс планирал да покаже на човечеството, колко е важна нашата планета. За целта той наел учени, които разработили проекта „Биосфера 2“, който имитирал затворена екологична система.
Главната задача била да се проследи способността на човек да работи в напълно затворена среда. Според замисълът на Басс, ако експериментът успеел, това щяло да помогне на човечеството да инсталира подобни системи на други планети.
Била построена огромна мрежа от запечатани сгради. Всяка от тях подържала своя екосистема.
В течение на две години на територията на комплекса живели група учени, но трудностите, с които се сблъскали по време на експеримента, не позволили той повече да се развива.
През 1994 г. проектът бил прекратен.

Едно изследване доказа, че термити действат като спирачка срещу нахлуването на пустините в степни райони на Южна Америка, Азия и Африка.
В термитниците се натрупват хранителни вещества и влага, които чрез подземни проходи обикалят наоколо и проникват в почвата. В резултат на това, в непосредствена близост до термитника е добре развита растителността и тази екосистема е много устойчива на засушаване.
Растителността около термитниците се съхранява по-дълго и изчезва по-бавно.
Поради факта, че термитите позволяват водата по-добре да проникне в почвата, растенията се развиват така, както ако е валял дъжд. Дори и при по-сурови условия, когато растителността изчезне, нейното възстановяване е по-лесно. Докато има термити, екосистемата има по-голям шанс да се възстанови.
Изследването е проведено на термити от рода Odontotermes, които отглеждат гъби в гнездата си, но резултатите могат да бъдат приложени и към други видове термити, които увеличават достъпността на ресурсите около домовете си.
Изследванията показват, че климатичните модели трябва по-пълно да отчитат такива организми като термитите, които сами създават свои собствени местообитания.

Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

Комарите са не само досадни, но и опасни, напълно безполезни. Някои учени смятат, че изчезването на тези кръвопийци почти никакво въздействие няма да има върху екосистемата. Въпреки това, те могат да бъдат носители на смъртоносни болести.
По повод Световния ден на здравето в Шри Ланка е излязъл първият вестник в света, отблъскващ комарите. Броят е резултат от съвместната работа на редакцията на изданието Mawbima и рекламна агенция Leo Burnett.
Вестникът е напечатан с боя, към която е прибавен репелент. Изданието може да се отличи от другите броеве по стилистичното изображение, на което насекомите се смачкват от буквите на синхалската азбука.
Проектът е насочен главно към предотвратяване на острата заразна тропическа треска, от които през 2013 г. са засегнати 30 000 души. Вестник рекламира с плакати аромата на цитрусовото масло – средство широко използвано като репелент против насекоми.
Първият тираж на вестника е разпродаден до 10 часа сутринта. В сравнение с другите стари издания популярност на Mawbima, отблъскващо комарите, е нараснала с 30%, или 300 000 читатели.