Куполните бетонни конструкции са рядко се срещат, тъй като се правят трудно. Обикновено, тези съоръжения се нуждаят от изграждане на дървена подкрепяща конструкция, която ще държи бетона, докато се втвърди.
Екип от изследователи на Виенския технологичен университет е предложил система, която просто „раздува“ бетонните структури и ги фиксирайте върху стоманени въжета.
Този метод може да се нарече способ на пневматичния клин. Отначало на строителната площадка отгоре се спуска пластмасова въздушна възглавница, която се полага във формата образувана от арматурата. В нея се влива бетон, той се втвърдява и в резултат на това се получават редица плоски плочи. Бетоните плочи по-късно се съединяват със стоманената конструкция.
След това куполообразната въздушна възглавница се надува. Постепенното изпълване на плочите с въздух води до образуване на купол. В същото време металния корпус затяга и свързва бетоните плочи заедно. Всички плочи имат клиновиден край, което им помага да се съединят с другите.
След като плочите са вече издути, въздухът от въздушната възглавница, заедно с гредите и стоманените въжета се изтеглят. Огъването на втвърден бетон води до малки пукнатини, но те не се отразяват на стабилността на структурата. Края на купола може да бъде покрит със слой от гипс, който ще се скрие пукнатините.
При изпитването е построен купол с височина 2,9 за два часа. Този метод може да намали времето и материалите използвани при строежа.
Австрийската федерална железница е поръчала изграждането на надлез, изграден с помощта на тази технология. Очаква се, да бъдат изградени  и набор от сгради в бедните райони на страната – от концертните зали до подземни тунели.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.

Знаете ли какво е направил Ривалдо с получената от FIFA „златна топка“ през 1999г.?
Уговорил дълго съпротивляващия се златар да нареже топката на 60 еднакви части и на всяка да гравира име с думи на благодарност.
А след това ги раздал на всички, които сметнал, че са имали дял в успеха му.
Това били играчи от „Барселона“, треньори, лекари, масажисти, клубния физиотерапевт, клубния обущар и дори една жена, която му перяла спортния екипа след тренировка.

Екип инженери от Масачузетския технологичен институт са се научили да управляват обекти и изображения от разстояние. Революционният проект inFORM е динамичен дисплей, чрез който се извършва от далеч пипане на предмети и се моделират 3D изображения в реално време.
Системата работи по следния начин. Манипулацията на човека се транслира с помощта на видеокамера към процесора на компютър, който задвижва активна повърхност, състояща се от стотици свръхчувствителни сензори.
Системата може мигновено да създаде и да възпроизведе 3D- модел, който да демонстрира каква да е визуална информация за презентации и видеоконференции.
Най-необичайното е, че позволява да се докосват предмети от разстояние, да се придвижват и да се манипулират в рамките на повърхност с активни „пиксели“.
Изобретението може да се прилага в много области, като архитектурата и ландшафтно планиране, за картографиране на градските схеми и планове. inFORM моментално може да създаде 3D карта на местност. Всеки 3D модел се създава на повърхност с ниска резолюция и се отпечатва на 3D-принтер.
Конструкторите се надява, че тяхната разработка ще се използва широко в медицината. Тя ще осигурява високо ефективно сканиране и създаване на виртуални модели на човешки органи и ще помогне на хирурзите за сложни дистанционни операции.
Според изследователите, проектът може да направи революция в индустрията на видеоигрите. Той позволява да се обогати виртуална реалност света на допира и визуалния обем.

Международен екип от учени са намерили начин, как да накарат планетарни всъдеходи да действат и вземат решения без човешка намеса. Новият киборг астробиолог може, без чужда помощ, да различава видове скали. Това ще ускори процеса на изследване на проучваните области върху другите планети.
Съвременните планетоходи са много бавни, защото зависят от решенията на човек. Обикновено трябват 14 минути, за да може командата на оператора, намиращ се на земята,  да достигне марсохода на Червената планета, без която машината не може да направи нищо.
Целта на новата програма е да се автоматизира част от процеса, свързан с геоложки анализ и вземане на решения в дадената област.
Патрик Макгуайр от Свободния университет в Берлин и неговия екип вече са тествали нова система за компютърно виждане. Те са използвали бившата въгледобивна мина в Западна Вирджиния като полигон за тестване и с помощта на камера, монтирана на конвенционален телефон, снимали скалната повърхност, лишеите, шистите и пясъчниците. След това чрез bluetooth предали изображенията на компютъра, който веднага ги анализирал.
Киборгът астробиолог сравнил цвета и текстурата на изображенията със съществуващите изображения в базата данни и потърсил повтарящи се цветни петна или пиксели.
От 55 снимки, направени за час, новата система е в състояние правилно да класифицира 91%, от снимките, които геолозите смятат като подобни на съществуващите, а за необичайни фотографии резултата от съвпадението е 64%.