Изследователи от Университета в Нотингам са представили паста, направена от стволови клетки, затворени в сфера от костен минерал, които могат да бъдат ефективни при лечението на остеопороза.
Според учените, инжектирането на такава паста ще помогне за възстановяване на слабите и крехки кости на пациентите, страдащи от остеопороза. Новият продукт съдържа порьозни микросфери от калциев фосфат със стволови клетки за индуциране на растежа на костите.
Въвеждането на лекарството в конкретните проблемни области, осигурява минимална инвазия на лечение. Калциев фосфат е един вид защитна обвивка за стволови клетки, които често умират след трансплантация.
Д-р Ifty Ahmed e заявил, че неговия екип иска да осигури превантивно лечение и укрепване на костите на тези, които са изложени на риск, преди те да са се счупили.
„Нашата цел е да идентифицираме хората, които са изложени на такъв риск, за да укрепим костите им, преди да се стигне до счупване. Това означава, че вместо да се налага да се появи проблема, ние ще се опитаме да се намали риска“.
За сега експериментално лечение не е правено при хора. В бъдеще ще бъде включено извличане на стволови клетки от костния мозък на пациента и смесването им с микросферите преди инжектиране на пастата на уязвимите кост. Ahmed е уверил: „Ако това работи, този вид на лечение може да се направи за един ден“.

Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Екипът от холандските изследователи е разработил прототип на аквариума върху самоходно шаси, който ще се управлява от рибите. По този начин, рибата в аквариума ще може сама да пътуват до квартирата си.
Местоположението на рибата в аквариума се опредеделя от компютърен софтуер, който насочва аквариума в посока, в която плува рибата.
„Ние стигнахме до идеята за създаване на джаджата “ Риба на колела „, защото искахме да направим нещо, за да се демонстрира технологията на компютърното зрение“ – каза в интервю за изданието MailOnline Томас де Волф от холандската компания Studio DIIP.
„Най-добрият начин да се демонстрира компютърното зрение е възможността рибата от аквариума да отиде, където си иска“, – каза де Волф. Ентусиасти са успели да направят прототип на самоходния резервоар „Риба на колела“, с помощта на конвенционална уеб камера, евтин SBC компютър Beagle board и хардуерна компютърна платформа Arduino.
„Аквариумни риби винаги са били ограничени от техния контейнер – аквариум, и в опит да се даде свобода на всички риби в света е създавнето на първата самонасочваща се кола-резервоар“ – казват холандците.
Според Томас де Волф все още превозни средства се управляват от ограничените човешки възможности, с изключение на някое автономно превозно средство, което се контролира от компютър, но сега „аквариумни риби, също ще бъде в състояние да натиснат газта.“
В същото време екипът е наясно с факта, че те не са сигурни как рибите ще възприемат новите си способност да се движат по суша.
„След като ние им даваме малка разходка, винаги ги преместаме обратно в нормален аквариум с растения и филтри, за да не им създаваме твърде много стрес“, – казва де Волф.

Изследователски екип, състоящ се от учени от Университета на Тексас в Остин и Техническия университет в Мюнхен, е разработил тънка лента метаматериал с нелинейни оптични свойства.  В този случай, нелинейността на оптичните свойства на метаматериал изглежда хиляди пъти по-силна в сравнение с конвенционалните материали, които също имат подобни свойства. И като демонстрация на възможностите си в тази област, учените са създали огледало с дебелина само 400 нанометра, която отразява светлината, чиято честота е точно два пъти по-голяма от честотата на падащата светлина върху повърхността на огледалото.
Този вид на нелинейни огледала вече е направено въз основа на традиционните материали с нелинейни оптични характеристики. Но като се има предвид интензивността на падащата светлина, дебелината на структурата на огледало, огледало на базата на нелинейни метаматериали произвежда около един милион пъти повече фотони с удвоена честота в сравнение на нелинейните огледална с традиционни материали.
С помощта на комбинация от екзотично взаимодействие на електромагнитните вълни с метаматериали, може да се реализира принципно нови технологии, които могат да се използват успешно в областта на квантовите компютри и в конвенционалната електроника.
Метаматериалът с нелинейни оптични свойства се състои от последователни, повече от 100, слоя индий, галий, арсен и алуминий. Дебелината на всеки слой варира от 1 до 10 нанометра. Долната част на структурата е покрита със слой от злато, а върху горната повърхност на многослойната структура на огледалото е нанесена кръстообразна златна решетка с предварително зададена форма и размери.
Тънките слоеве от полупроводникови материали, редуващи се в структура на огледалата ограничават броя на възможни квантови състояния на електроните в материала, а кръстообразната златна структурата представлява подредени необходими резонатори, чиято честота съответства на честотата на падащата и отразена светлина.
Създаденото огледало за демонстрация е разчетено за преобразуване на вълни с дължина 8 микрометра във вълни с дължина 4 микрометра. Размерите на огледалата, резонаторите и структурата на нейната повърхност могат да бъдат проектирани така, че огледалото да работи ефективно и с други дължини на вълната от близко-инфрачервена светлина до терахерцовия диапазон.
Това откритие отваря пътя към разработването на нови оптични елементи, ултратънки, имащи подчертано нелинейни оптични характеристики. Такива обекти могат да станат основа на честотни преобразуватели и други оптични устройства, използвани при химически анализ, в областта на квантовите компютри, в медицината и в много други области.

Екип от учени от университет във Финландия провели експеримент върху 701 участници, като им показали емоционално видео, снимки на различни изражения на лицето, разкази и филми, които предизвикват особени емоции.
След това те били помолени като използват силуети на компютърно генериран човек да посочат къде в организма са почувствали конкретен стимул, добавяйки, горещи или студени цветове.
„Ние често си мислим, че емоциите са това, което се случва само в ума, но има достатъчно доказателства, че това се случва и в нашето тяло,“ – обяснява авторът на изследването Лаури Нуменма.
Учени комбинирали отговорите на участниците в универсални топлинни карти с широк спектър от емоции.
Повечето основни емоции, предизвикват дейност в горната част на гърдите, което вероятно се дължи на промени в дишането и сърдечната честота.
Усещанията в горните крайници са неразривно свързани с емоциите на сближаване, като гняв и любов, а по-слаба активност или тежест в крайниците е свързана с емоциите на тъгата и тревожността.