Веселин Григоров бе на седмото небе. Беше се сбъднала една от мечтите му.

– Най-после си имам свой собствен автомобил, – викаше възторжено Веселин.

Той толкова много искаше да го получи. Много пъти бе сядал мислено зад волана, бе натискал газта и потеглял. И това се превърна в реалност. Можеше да посети много места, които непременно искаше да види.

Сега той непременно ще си залепи на задното стъкло от онези стикери с формата на риба. Така щеше да подчертае, от където мине „Аз съм християнин“.

Постепенно Веселин осъзна, че този стикер го прави обект на по-специално наблюдение и изискваше по-голяма отговорност..

Постоянно се питаше: „Какво виждат другите в мен, пример за християнин или лицемер?“

Честно казано Веселин трудно показваше любовта си към хората, а и не умееше да сдържа езика си. Да той „не върши това, което иска, а онова, което мрази….“ По-лесно бе да нахока някой, отколкото да сдържи нервите си и да разреши проблема по мирен начин.

Следващите дни се развилня силна буря. Тя нанесе щети на колата и на стикера на задното стъкло. Рибата остана без опашка.

Но откакто стикерът си позагуби формата Веселин стана по-спокоен.

Всеки път, когато отваряше багажника и виждаше стикера си казваше;

– Колкото съм по-несъвършен, толкова повече усилия ще полагам, за да се уподобя на Христос.

А това не е ли най-голямата цел на всеки християнин.

На лекция по лингвистика, професорът обяснява:

– Има езици, в които две отрицание подред означават отрицание. При други, в които отрицанието и потвърждението са поставени в непосредствена близост, означават отрицание. А има и такива, където същата комбинация означава потвърждение. Но запомнете, че няма такъв език, при които двойното потвърждение би означавало отрицание.

Един студент се обадил от задната скамейка:

– Е, да, разбира се!

Иврит или древноеврейския език е престанал да бъде средство за ежедневна комуникация още през 2-ри век, но се е задържал за литературно и религиозно използване.

В началото на втората половина на 19-ти век ционисткото движение си е поставило задача отново да направи иврит говорим език и в крайна сметка това е станало.

Езикът иврит е получил статус на държавен език след обявяването на независимостта на Израел.

Днес той се използва като първи език на няколко милиона души.

Това е единственият пример в историята на успешно възстановяване на мъртъв език.

На френски език tiret  означава „да разтегнете“.

В руската писменост тирето е въведено от Н. М. Карамзин.

Не бива да се бърка дефис и тире.

Дефисът е правописен знак, а тирето пунктуационен.

Въпреки разпространението на компютрите, тирето и дефисът фактически се изравняват.

Това става поради отсъствие на знак за тире на клавиатурата.

Литературните произведение създадени в Африка за разлика от европейските са устни произведения. Красотата на изложението се използва за построяване на по-ефективен диалог със слушателите.

Най-старият жанра на устната литература в Африка е приказка за животните. Много често в тези творби се показва хитър герой (мошеник) роля, в която може да действа заек, костенурка, паяк. Особеността на африканските разкази за животни е, че те са в класическата форма и не съдържат никакви морализации.

Записването на устните произведение от Африка е започнало през колониалния период. Първите колекционери на местни легенди са станали пътешествениците и мисионерите от  XVII-XVIII век.

Благодарение на това били съхранени произведенията на народното творчество. Някои произведение са били съживени благодарение на обратния превод от европейските езици в езиците на народите, от които те са били записани.

Огромни форми на устната литература в Африка се явяват различните епоси.  Това са легендите „Silamaka и Pullori Woolli“ и „Mandingo Sundyata“ от Мали, „Легендата на Mvindo Nyanga“ от Централна Африка. Към епична поезия на X век се отнасят епическите поетични приказки на Судан.