Според Херодот, Сибарис е един от най-богатите градове в Гърция. Неговите жители се отличават със специален жажда за удоволствие.

В резултат на това не е изненадващо, че сибаряни изобретили един от предметите за разкош, на който човечеството се радва и до днес.

Освен това, до XIX век, алтернатива на този предмет не е съществувал в Европа.

Какво са изобретили  сибарянете?

Сега е ваш ред да понапънете мозъка си. Или да се разровите, да видите какво пише Херодот за сибаряните.

Е, не се мъчете повече …..

Отговор:енръг онщон.

Балетът на Дягилев се смята за един от най-влиятелните в 20 век.

Успехът на постановки по цяла Европа, помогнала за разпространение на модата на руската култура.

Под нейно влияние някои чуждестранни танцьори, които влизали в трупата на Дягилев, си избирали псевдоним по руски маниер.

Така Патрик Хили Кей станал Антон Долиний, Елис Маркс – Алисия Маркова, а Хилда Манинг – Лидия Соколова.

В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

Репички е една от културите, които се отглеждат на Международна космическа станция. На нея се изследват генетичните характеристики на растението, отглеждано при липсата на гравитация.

Репичките са избрани заради краткия си вегетационен период – около 30-45 дни, а също и поради това, че на репичките се ядат и листата.

Те са удобен продукт за храна, който може да се отглежда в космоса.

Смята се, че репичките са внесени в Европа от Марко Поло през XIII век от Китай.

Репичките са любима храна за вегетарианците, тъй като те са богати  на протеини и витамини.

Като се започне от XVIII век, с плетене на дантели се е занимавало цялото „сухопътно“ население на Раума. Градът се намира на брега на Ботническия залив.

В нашите дни това изкуство – плетенето на дантели,  не е забравено.

Произведенията на местните майстори са доста известни не само във Финландия, но и по цяла Европа.

Всяко лято, в края на юли в Раума се провежда Седмичното плетене на дантели.

Гостите на града на този празник не само могат да си купят от тези красиви дантели, но и да усвоят основите на тази тънка почти бижутерска работа.