Известен бизнесмен, за нещастие, поръчал на един художник картина, представяща преминаването на евреите през Червеното море.

Художникът дълго време изобщо не се обаждал.

Най-накрая, след като бизнесменът му напомнил за поръчката, художникът се явил с огромно плано, покрито от горе до долу само с един цвят.

– Какво е това? – попитал изненадан бизнесменът.

– Червено море.

– А къде е войската на фараона?

– Те е потънала.

– Но къде са тогава евреите?

– А, те вече са преминали.

Вечерта на 21 декември главата на правителството на Великобритания Тереза Мей е поздравила евреите по случай предстоящия празник Ханука.

Ето текста на поздравлението:

„В час, когато ние се противопоставяме против вълната  на антисемитизъм и омраза, която подхранва тероризма в Европа, свободата и същността на смисъла на Ханука е по-актуална от всякога.

Подобно на Макавеите, които са се борили срещу опитите да се подтиснат и унижат евреите, и да се съхрани вярата им, така и ние трябва да защитим нашите ценности. Аз ще направя всичко по силите ми, за да се гарантира безопасността на гражданите.

През следващите дни ние гордо ще отпразнува изключителен принос на еврейската общност в развитието на нашата страна. Повтарям това, което вече беше казано преди:“ Великобритания няма да бъде Великобритания без своите евреи“.

В Египет евреите били жестоко потискани. Те стенели и се молели за свободата си. Но когато станали свободни, те си спомнили за котлите с месото по време на робството.

Пред израилтяните лежала прекрасна земя, обещана им от Бога, но те все още копнеели за безплатна храна и безотговорността на робския животът в Египет.

На тези хора им бил нужен не само хляб, но и възпитание. Бог трябвало освен да им даде храна, било нужно да ги научи на послушание, старание и верност.

За това израилтяните, а и ни ние днес, когато започнем да търси само материалните блага, ни срещат трудност, мъки и болки.

Нека да благодарим на Бога не само за физическата и духовна храна, но и за изпитанията, които ни възпитават.

Един от кратерите на Марс е бил кръстен в чест на град Глазов, през 1976 г. Диаметърът на кратера бил 20 километра.

Заради торфищата реки Чепца и Сепъйч не веднъж изменяли леглата си.

В Шаркан от 2003 г. се разполага резиденцията на Тол Бабая – удмуртския Дядо Мраз.

Удмуртският град Сарапул е станал център за пребиваване на идиш говорящите евреи. В техния език често се срещат  заемки от удмуртския и татарския език.

В удмуртското вилно селище Бирюза през втората половина на 2000-та година се появила Куршавелская улица. Това е първата улица, наречена на Куршавел извън границите на Франция и Европейския съюз.

През месец Елул до Йом Кипур, евреи се събудят преди зазоряване, за да се четат специални молитви, наречени Слихот. Думата Слихот означава „прошка“.

Молитвите са особен списък от грехове и престъпления, които са записани по азбучен ред, за да освежат паметта.

Евреите съжаляват за всички извършени нарушения през изминалата година.

Целта на молитвата за прощение е, да не се затъва в негативни мисли, но да се измени поведението през настъпващата година.

Проследявайки своите грехове по азбучен ред, евреите продължават да произнасят превъзходствата на Бога, отново по азбучен ред.

Един от най-известните химни през Елул се нарича Адон HaСлихот.

Той съдържа 22 различни атрибути на Бога от „алеф“ да „тав“. Ето и първата строфа:

אֲדוֹן הַסְּלִיחוֹת – א „Адон HaСлихот – „Владика на прощението“
בּוֹחֵן לְבָבוֹת – ב „Бoхeн левавот – „Проверяващия сърцата“
גּוֹלֶה עֲמוּקוֹת – ג’  „Дълбочина на Откриващия се“- „Голeх Aмукот“
דּוֹבֵר צְדָקוֹת – ד „Довер Цдакот“ – „Изричащ истината“