Момината кула примамва посетители с многобройните си легенди, забулени в тази невероятна сграда.

Според преданията името си тази кула е получила от една турска принцеса. Баща ѝ построил това здание, за да защити дъщеря си от предсказаната ѝ смърт на 18 години.

На 18-я си рожден ден султанът поднесъл на своята дъщеря голяма кошница с плодове, в която се била укрила отровна змия, която ухапала момичето.

Наблизо минавал принц, който спасил красивата девойка.

Двойки често идват тук, за да вечерят в местния ресторант или да се полюбуват на красивата гледка, откриваща се от високата площадка за наблюдение.

– Господи, помогни ми, – шепнеше Ана.

Тя получи рано сутринта SMS от дъщеря си Мария: „Мамо, нещата са зле, ела“.

След това тя много пъти опитва да се свърже с детето си, но така и не успя. Започнаха да се въртят страшни картини в главата на Ана.

– Какво ли се е случило с Мария? Трябва да отида, но от къде да взема пари на заем? А и началникът ми дали ще ме пусне?

Почти всичките си пари тя изпращаше на дъщеря си, за да не гладува. Мъжът ѝ бе добър и чувствителен човек, за това Ана не пожела да му каже.

– Ако му кажа, – простена жената, – може и инфаркт да получи. – Господи, запази Мария, – шепнеше в маршрутката отчаяната майка, – прости ми, Боже, че дълго време не съм ходила на църква. Приятелките ми се присмиват и аз се притеснявах. Господи, аз съм грешната, мен накажи, но пощади дъщеря ми.

Колата пристигна и Ана слезе. В канцеларията завари колежките си, начервени и гримирани, да клюкарстват за шефа си. Те бяха още неомъжени, но често прехвърляха работата си на Ана, а тя не можеше да отказва, нали си беше „добричка“. За това понякога оставаше до късно, да свърши работата и на другите.

– Момичета, – обърна се Ана към хихикащите служителки,  заемете ми малко пари, трябва спешно да отида до дъщеря си, нещата не са добре при нея.

– Ако имах пари, щях да отида на околосветско пътешествие, – каза надменно едно от момичетата.

– Аз нямам пари, – отряза я друга, – Нищо няма да се случи на златната ти дъщеричка. Остави я, нека бъде малко по-самостоятелна, няма цял живот да вървиш след нея. На 17 години напуснах дома си и започнах да работя. Не трябва да я глезиш толкова.

Ана едва сдържаше сълзите си.

– А дали ще те пусне шефът? – засмя се трета.

Ана плахо почука на вратата на началника си. Той беше побелял мъж в пред пенсионна възраст. Предпочиташе повечето спешни въпроси да разрешава с Ана, а младите не ги допускаше до нещо по-сериозно.

Манолов бавно вдигна глава:

– Добре направихте, че дойдохте, – каза той на Ана, – трябва да се направи отчет. Вземете тези папки и се постарайте бързо да го изготвите, чакам комисия от столицата.

– Господин Манолов, моля ви да ми дадете малко отпуск, да отида до дъщеря си, вие знаете тя учи в София. Ще ви помоля и за малко аванс, за билетите… – каза бързо Ана.

– Какво говорите, – скочи Манолов. – Началството идва при нас, а вие…. Всички имаме деца.

– Може някое от момичетата да направи отчета, колко пъти съм им помагала, – Ана опита отново да смекчи сърцето на шефа си.

– Те имат друга работа, – отряза я Манолов. – Отивайте да правите отчета и да не забравите папките.

Ана бе като полята с ледена вода. Взе папките и излезе от кабинета на шефа си. Младите момичета с правеха, че усилено работят, като тракаха по клавишите нещо.

Ана седна на стола, отвори едната от папките на бюрото си, но нищо не можа да прочете от нея.

Извади от джоба си снимката на дъщеря си, сложи я пред себе си и се помоли отново:

„Боже, направи някакво малко чудо. За Теб това е нищо. Можеш и на облаците да ме пренесеш в София“.

Тя седеше и гледаше образа на дъщеря си.

Изведнъж облаците зад прозореца се разсеяха и прашната стая бе осветена от слънцето.

Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Манолов смутен.

– Такива ми ти работи, Ана, – започна той. – простете на стария глупак. Началството звънна, плановете им се изменили. Докладите трябва бързо да се занесат в София. Поръчах ви вече и билети, ще тръгнете след половин час с автобуса. Ето ви документите и командировъчните.

Шефът се скри за тапицираната врата, а Ана затвори очи и благодари на Бога.

Когато стигна в София, тя предаде документите и се отправи към квартирата на дъщеря си. Когато Мария я видя, замря от изненада:

– Мамо, ти тук? – и се хвърли на шията на майка си. – Радвам се да те видя. При мен нещата се оправиха. Сега съм добре.

– О, не се съмнявам в това, – засмя се щастлива Ана.

Жител на Гуанси, Китай, за първи път облякъл женска дреха в края на 1990 г., след трагичната смърт на сестра си.

Майката на този младеж имала психически проблеми и не могла да се справи с тежка загуба на дъщеря си. Любящият ѝ син решил за кратко време да замени починалата си сестра.

Времето минавало, а младежът все по-често се обличал в женски дрехи и не носел мъжко облекло.

Здравето на майка му се подобрило и възрастната жена веднага разбрала, че той не е нейната дъщеря.

Интересното е, че старата жена разказвала на всички, че тази „жена“ ѝ е изпратена за да я утешава за дъщеря ѝ.

Що се отнася до сина ѝ, той не се смущава от странния си начин на живот и не обръща внимание на присмехите и отрицателното отношение на другите. Щастлив е, че по някакъв начин е успял да помогне на своята майка.

Семейство Симеонови много обичаха да пътуват. Когато решат да пътуват те се стремят да изберат най-добрия и ясен маршрут.

Петър, главата на семейството, в колата си има достатъчно техника, която му помага в това начинание. И въпреки това когато тръгнат на път, понякога се губят, защото Петър не е обърнал внимание на някое предупреждение или е пренебрегнал предложения маршрут.

– Моята задача е да задам дестинацията, – обясняваше Петър на сина си, – а джипиесът ми е отговорен, да изчисли всичко и да ми предложи решение.

– А ти съобразяваш ли се, следваш ли стъпка по стъпка, това, което ти е предложил джипиесът? – попита Тихомир баща си.

– Ако го следвам, – уточни Петър, – накрая чувам съобщението: „Вие достигнахте дестинацията“.

– Интересно е, – намеси се Марта, съпругата на Петър, – как общуваш с техниката и как получаваш необходимите инструкции, при положение, че това очакват хиляди коли?!

– Сигурно така Бог чува и отговаря на хилядите ни молитви, – засмя се Петър.

– Моля Бога да ме води в правилния път, – каза Ралица, дъщерята на Петър, – да ми помага да различавам знаците по него, за да стигна до целта.

– Той чува молитвите ни, – каза Марта, – дори когато хиляди други гласове викат към Него.

– Когато пренебрегна Божието водителство, – допълни Петър, – тръгвам в грешна посока.

– Ако започнем денят с молитва, – обади се Ралица, – Господ ще ни води и ще ни помага да преодоляваме предизвикателствата.

– Макар да не ни е лесно в житейското пътуване, – каза Петър, – ако гледаме към Бога, един ден Той ще ни каже: „хубаво, добър и верен, слуго“. нека всеки ден да търсим пътя на правдата и да следваме Божието водителство.

Мадалена заведе децата си да учат в Южна Африка, защото в родината ѝ имаше война. Тя успя да намери място къде да живее и пастор, който да се грижи за тях.

Няколко години по-късно, малката ѝ дъщеря не можеше да получи виза, за да остане в Южна Африка.

Мадалена предложи тази нужда за молитва. С няколко човека от църквата тя се молеше денонощно, но дъщеря не получи и виза не получи.

Когато се прибра по-късно вечерта в дома си, изморена и изтощена, Мадалена легна и извика към Бога:

– Господи, помогни ми да не изгубя надежда. Моля Те, нека този проблем да се реши.

През нощта Мадалена чу, че някой я вика по име. Стана, огледа се , но не видя никой. Заспа отново и чу в съня си, че някой я кара да прочете от Библията Псалом 4, 8 стих.

„Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност“.

Мадалена осъзна, че Бог иска от нея да замълчи, и само да Го слуша.

На следващия ден дъщеря ѝ получи виза и можеше да замине, за да завърши образованието си.

Този случай заздрави вярата на Мадалена. Тя разбра, че когато се моли с вяра, разчита на Бога и очаква Неговия отговор, който винаги е добър за нея.

След победата над ситуацията тя се помоли: Велики и милостиви Боже, помогни ми в бъдеще да не се обезсърчавам. Ще слушам и ще следвам твоя глас. Амин.