Институтът по медицинска паразитология и тропическа медицина са открили нова причина за лошия дъх в устата – заразяване от паразити.

Наскоро приключилото проучването съобщава, че паразитите и токсичните отпадъчни продукти, образуват в стомаха благоприятна среда за развитието на гнилостни бактерии.

Именно по тази причина при хора, заразени от паразити се усеща неприятен дъх от устата им.

Преди няколко години, медицинската общност смятала, че неприятният дъх от устата се формира в устната кухина.

Последните изследвания показват, че друга важна причина е проблеми със стомаха и черния дроб, които са налице, когато има заразяване с паразити.

Учените са съобщили, че не могат по никакъв начин да игнорират тези „обичайни симптоми“.
Заразяването с паразити води до почти всички сериозни заболявания при хората.

Малката Даниела дочу майка си да казва:

– Днес мама има рожден ден.

– О, – каза си Даниела, – баба имала рожден ден. Чудесно, трябва непременно да я поздравя.

Момиченцето изтича при рожденичката и на един дъх каза:

– Скъпа бабо, честит рожден ден, желая ти здраве, радост, щастие и Небесното Царство!

– Амин, – само това можа да каже шокираната баба…

Николов бе изненадан от малкото име на пациентката си. Тя се казваше Деспина. Това име вероятно идва от думата деспот. Славянските феодали са се наричали боляри, а византийските деспоти.

– Да не сте гъркиня? – попита Николов.

– Не, поне аз не знам в рода ми да е имало грък, – каза жената. – Чувала съм, че по тези места са лекували гнойните венци с прополис, но ние нямаме пчели.

Тази жена имаше възпалени венци, от устата ѝ с носеше лош дъх. Това заболяване е опасно, можеше да доведе до фатални последици.

– Има пчели на юг, – възрази Николов. – Излъчват по-силни фотонциди. Клеят им е по-силен и по-активен.

– Има ли някаква надежда за мен? – попита жената отчаяно.

– Ще почистя първо венците ви със смрадлика, а след това ще започна с гнойните джобове, като ги атакувам с прополис, – сподели Николов за предстоящото лечение.

– Вярвам ви, – каза жената обнадеждена, – вие ми бяхте последната надежда.

– Екзюпери е казал, да не се гледаме в очите, а да гледаме в една посока.

– И моят Жоро така ми казваше, -въздъхна жената, – но ме излъга.

– Лечението не е любов, то е взаимност между лекар и пациент. Хипократ ни е заповядал „да обичаме болните си“.

– Ще ме накарате да се влюбя във вас, – засмя се жената.

– Това съвсем не е нужно. Необходимо е да изпълнявате всичко, което ви препоръчам. А сега си отворете устата.

Предстоеше сериозна битка със опасните бактерии, които бяха подействали на венците и емайла на зъбите.

В семейството на Лили и Сотир се случи прекрасно събитие. Лили забременя и чакаше да роди момченце.

Една сутрин, когато Лили беше в петия месец по време на сутришна гимнастика, тя получи коремни спазми и отиде веднага на лекар.

Оказа се, че родовата дейност е започнала.

Момченцето се роди в петия месец и тежеше само 680 грама.

Лекарите мълчаха, не казваха нищо утешаващо или ободряващо. Те със затаен дъх следяха всеки час малкият Милен, който лежеше в интензивното отделение. Тук новороденото прекара 107 денонощия без майка си.
Съвременните технологии и специалистите направиха чудо.

Лекарите предупреждаваха:

– Детето може да оцелее, но могат да се появят необратими последствия от малкото тегло и ранното раждане.

Но веселото бебе и родителите му, които го бяха обградили с вяра и любов, победиха.

В един тежък ден Милен беше без маска и тръбички. Изведнъж той обърна глава и се усмихна. Бебето бе отворило широко очи, макар и да не виждаше на този етап, то гледаше право към родителите си.
След малко затвори очи и малко обърна глава към тавана, сякаш каза:

– Аз съм добре! Не губете вяра в мен.

Това малко дете още от първия ден на появяването си показа, какво означава истинска борба за живот. Но важното е, че семейството удържа победа над трудната ситуация.

Милен качваше килограми. Синините му изчезнаха,а и кръвоизливи нямаше.

На своя първи рожден ден Милен сам яде торта.

Сега той е голям и ходи на детска градина.

Нашата земя крие много тайни и загадки. Всеки ден можете да откривате нови и нови явления. Гледката на някои спира дъха.

Разнообразието и богатството на земята са достатъчни за няколко планети. Колко ни е провървяло, че живеем в такъв чудесен свят!

Оказва се, че живите камъни съществуват не само в приказките.

Те се намират в големи количества в морските води и са особено разпространени на чилийското крайбрежие.

Ако разцепим такова „камъче“, в него вътре има месеста част, която местните жители употребяват за храна.

Живите камъни всъщност представляват прости хордови животни Pyura chilensis.