Николов бе изненадан от малкото име на пациентката си. Тя се казваше Деспина. Това име вероятно идва от думата деспот. Славянските феодали са се наричали боляри, а византийските деспоти.
– Да не сте гъркиня? – попита Николов.
– Не, поне аз не знам в рода ми да е имало грък, – каза жената. – Чувала съм, че по тези места са лекували гнойните венци с прополис, но ние нямаме пчели.
Тази жена имаше възпалени венци, от устата ѝ с носеше лош дъх. Това заболяване е опасно, можеше да доведе до фатални последици.
– Има пчели на юг, – възрази Николов. – Излъчват по-силни фотонциди. Клеят им е по-силен и по-активен.
– Има ли някаква надежда за мен? – попита жената отчаяно.
– Ще почистя първо венците ви със смрадлика, а след това ще започна с гнойните джобове, като ги атакувам с прополис, – сподели Николов за предстоящото лечение.
– Вярвам ви, – каза жената обнадеждена, – вие ми бяхте последната надежда.
– Екзюпери е казал, да не се гледаме в очите, а да гледаме в една посока.
– И моят Жоро така ми казваше, -въздъхна жената, – но ме излъга.
– Лечението не е любов, то е взаимност между лекар и пациент. Хипократ ни е заповядал „да обичаме болните си“.
– Ще ме накарате да се влюбя във вас, – засмя се жената.
– Това съвсем не е нужно. Необходимо е да изпълнявате всичко, което ви препоръчам. А сега си отворете устата.
Предстоеше сериозна битка със опасните бактерии, които бяха подействали на венците и емайла на зъбите.
