Котаракът на Дани е много мил, но същевременно и прекалено нахален.

Ляга и спи на масата.

Когато цялото семейство седне да се храни, нагло обикаля масата и жално мяучи:

– Дайте ми малко.

А паничката му до вратата е пълна.

– Що за държане е това? – ядосваше се бащата на Дани.

– Поведение на коте, – повдигаше рамене Дани.

– Няма ли най-накрая, този котарак да се научи на ред? – смръщваше вежди бащата.

– Малко трудно, – намеси се и Поли, сестрата на Дани. – Май нищо няма да излезе. Опитите ни ще бъдат напразни и безрезултатни.

И всички се смееха, а котаракът дигнал гордо опашка, минаваше покрай всеки от семейството и си открадваше по някоя милувка.

Това, което това семейство искаше да направи с домашния си любимец, Бог го прави с нас.

Той променя природата ни, но отвътре навън.

Бог не ни изпраща в училище, където да се научим на послушание или да научим полезни навици.

Той ни дава ново сърце.

Неговото сърце в нас!

През 1930 г. в болницата на град Деделин, Колумбия, лекар вместо да използва антитоксин приложил препарат съдържащ микроби на дифтерита.

Последиците от тази грешка били ужасни. 19 деца починали, а 30 тежко заболели. Такива грешки могат да възникнат при небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и човеците са служителите в църквата.

Проповядване заради пари, искане на многолюдно папство заради доход, женитба заради голяма зестра, дружба с богати и влиятелни хора, а пренебрегване на простите и бедните, подмазване с цел да се получи от някого нещо, високомерно държание с тези, които се нуждаят от помощ, всички тези и подобни постъпки навличат заслужено осъждение и лишават от правото всеки служител да се нарече  слуга на Исус Христос.

Такива постъпки могат да погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието слово е хляб и живот за душите. Дадена проповед ще насища дотолкова, доколкото е наситена с това Слово.

Пастирът не може духовно да храни останалите, ако самата му душа е гладна. Той може да помогне на другите само, когато е спокоен и е в добро духовно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста и сериозна, увличаща слушателите, но и близка към реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, сгряваща и стопляща душата.

Ако пасторът се стреми да блесне със своята начетеност и знания, то той вдига вкусната храна високо и стадото му остава гладно.